Н а 11 март (26 февруари по стар стил) 1907 г., понеделник, към 16 ч. приключва поредното заседание на Народното събрание. Премиерът Димитър Петков, придружен от министрите д-р Никола Генадиев, Лазар Паяков и генерал Михаил Савов, излиза от сградата на парламента и тръгва по бул. „Цар Освободител” в посока Борисовата градина.
След половинчасова разходка те се връщат обратно. Близо до Сърмаджиевата къща (днес резиденция на турския посланик) са посрещнати от млад мъж. Той поздравява, подминава и веднага рязко се обръща.
В ръцете му проблясва пистолет и започва да стреля.
Министър-председателят пада смъртно ранен на тротоара. Тялото е откарано в дома му на ул. „Раковска” № 66, а аутопсията установява, че той е умрял от вътрешен кръвоизлив, причинен от разкъсана белодробна артерия.
Четири дни по-късно хилядно множество съпровожда Д. Петков до вечното му жилище. Намиращият се в Париж княз Фердинанд І изпраща съболезнователна телеграма. Траурната церемония е извършена в църквата „Св. Крал” (днес „Св. Неделя”). Присъства целият политически елит на страната. Убитият премиер е погребан с топовни салюти между гробовете на своите приятели и партийни съмишленици Стефан Стамболов и Димитър Греков.
Атентаторът веднага е заловен и предаден на следствените власти.
През юни 1907 г. той е осъден от Софийския военнополеви съд на смърт за предумишлено убийство. Присъдата е утвърдена от княз Фердинанд І и приведена в изпълнение.
Убийството на Д. Петков предизвиква силен резонанс в българското общество. И това не е случайно, защото той заема водещо място сред българския политически елит в първите десетилетия след Освобождението. Участва в Сръбско-турската война (1876) като доброволец в четата на Панайот Хитов и като опълченец в Руско-турската война (1877-1878).
След смъртта на Ст. Стамболов (1896) е лидер на Народнолибералната партия (стамболовисти). Кмет на София (1888-1893), основоположник на плановото и модерно изграждане на столицата. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1893-1894) и на вътрешните работи (1903-1906). Министър-председател (1906-1907).
Голямата снежна буря
The Great Blizzard of 1888 was one of the most severe recorded blizzards in American history. The storm paralyzed the East Coast, with snow from 10 to 58 inches (25 to 147 cm) in parts of New Jersey, New York, Massachusetts, Rhode Island, and Connecticut. pic.twitter.com/g5fiOuhLNI
— Historic Vids (@historyinmemes) February 3, 2023
Голямата снежна буря от 1888 г., известна още като Голямата виелица от '88 или Големият бял ураган (11-14 март 1888 г.), е една от най-тежките регистрирани виелици в американската история, отнела живота на 400 души. Бурята парализира източното крайбрежие от залива Чесапийк до Мейн, както и атлантическите провинции на Канада.
Сняг падна от 10 до 58 инча (25 до 147 см) в части от Ню Джърси, Ню Йорк, Масачузетс, Роуд Айлънд и Кънектикът, а постоянните ветрове със скорост над 72 км/ч създадоха снежни преспи, високи над 15 м.
In 1888, one of the worst #blizzards in American history hit the Northeast, killing more than 400 people and dumping as much as 55 inches of snow in some areas. It was later referred to as the Great Blizzard of 1888. pic.twitter.com/HiMIyeBwRy
— HISTORY (@HISTORY) March 11, 2018
Железопътните линии бяха затворени и хората бяха блокирани по домовете си до една седмица. Железопътните и телеграфните линии бяха деактивирани и това даде тласък за преместването на тези части от инфраструктурата под земята. Службите за спешна помощ също бяха засегнати по време на тази виелица.
Терор в Мадрид
На 11 март 2004 г. серия от мощни взривове избухват в 4 влака в Мадрид, Испания. Загиват 192 души, а близо 2050 са ранени. 30 чужденци от 13 националности са сред жертвите на атентатите в Мадрид. Загиналите български граждани са четирима.
Отговорност за атентата поема Ал-Каида. По-късно става ясно, че планът на терористите е бил четирите влака да се взривят когато се засекат на централната гара в Мадрид. Очаквало се силата на взрива да достигне до степен, достатъчна да унищожи сградата на гарата и да причини хиляди жертви.
Il y a 20 ans, le 11 mars 2004, une série d’attentats jihadistes à Madrid causait 192 morts et plus de 1800 blessés.
— Marion Maréchal (@MarionMarechal) March 11, 2024
C’est l’Europe toute entière qui est la cible du projet islamique de conquête et de soumission. pic.twitter.com/LLDJgqLDuf
На 2 април 2004 г. в апартамент край Мадрид полицията обкръжава седем терористи,
заподозрени за атентата от 11 март. Терористите се самовзривяват. Следователите, които претърсват апартамента, откриват две раници, пълни с експлозиви, подготвяне за взривяване и 200 детонатора от същия вид, използван при нападенията на 11 март. Вътрешният министър на Испания заявява, че терористите са планирали да продължат атаките и че някои от експлозивите са били подготвени, пакетирани и свързани с детонатори. Той посочва, че други двама или трима души може да са избягали преди експлозията в апартамента.
Избраната от терористите дата за атентатите в Мадрид не е случайна, а има определена символика и може да е свързана с други предишни терористични актове, като атаките на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и нападението срещу синагогата в Джерба на 11 април 2002 г.
Земетресение и цунами в Япония
Земетресението в регион Тохоку от 2011 г. е най-силното земетресение в историята на Япония откакто се води статистика. Започва в 14:46 ч. местно време на 11 март 2011 г. и достига магнитуд 9 – 9,1 по акалата на Рихтер. Епицентърът е в Тихия океан на около 130 км източно от град Сендай, регион Тохоку и на 373 км североизточно от Токио, а хипоцентърът е на 25 км дълбочина.
Земетресението поражда цунами с височина достигаща до 10 м. Огромни райони в град Сендай, префектура Мияги, са разрушени и залети от цунамито. Вълната залива и град Камаиши в префектура Ивате на главния японски остров Хоншу. Два дни след първоначалния трус премиерът на Япония Наото Кан го обявява за „най-сериозното изпитание от Втората световна война насам“.
Потвърдените жертви са най-малко 1353, а над 10 000 се считат за безследно изчезнали само в префектура Мияги.
В резултат от земетресението атомните електроцентрали в Онагава, Фукушима и Токай са се изключили автоматично. Най-тежко са повредени двете АЕЦ във Фукушима. На 12 март 15:30 ч. местно време възниква експлозия в АЕЦ Фукушима I. Разрушени са поддържащи структури на първи реактор. Според японското правителство радиационните нива са ниски и не е повреден куполът, предпазващ от изтичане на радиация. Японската агенция за ядрена безопасност оценява инцидента с 4 (от максимум 7) по Международната скала за ядрени събития.
Още събития на 11 март:
- 1913 г. – По време на Балканската война започва Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост.
- 1935 г. – В Германия са създадени военновъздушните сили Луфтвафе.
- 1985 г. – Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС.
- 2006 г. – Слободан Милошевич, президент на Сърбия и Югославия
- 2020 г. – СЗО обяви пандемия от COVID-19
