11 април: Освободен е концлагерът с принцесата

Н а 11 април 1945 г. американските войски освобождават концентрационният лагер Бухенвалд, създаден от нацистите в околностите на Ваймар през 1937 г. През концлагера са преминали около 240 000 концлагеристи. По време на Втората световна война в него са умъртвени около 56 000 души.

Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум.

Ликвидирането на затворници е извършвано чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата „Беринг“ от Марбург.

A Soviet slave laborer among prisoners liberated by 3rd Armored Division in Buchenwald points out a former Nazi guard who brutally beat prisoners on April 14, 1945, at the Buchenwald concentration camp in Thuringia, Germany. Photo by Harold M. Roberts pic.twitter.com/DgAZF3rTM7
— USSR Pictures (@PicturesUssr) March 4, 2025

Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени от американската армия на 11 април 1945 г. Този ден се чества като Международен ден на пострадалите от фашизма и войната. Денят е избран и обявен от международната федерация на борците от Съпротивата и пострадалите от фашизма.

Принцеса Мафалда

Сред затворниците в страховития Бухенвалд е била и принцеса Мафалда Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил III. През 1925 г. тя се омъжва за германския принц Филип, ландграф на Хесен-Касел, лутеран, син на ландграф Фридрих Карл фон Хесен-Касел, който за няколко месеца от 1918 г. е крал на Финландия и Карелия. Това е периодът на възхода на фашизма в Италия, гледан със симпатия от Мафалда. За раждането на децата ѝ Адолф Хитлер я награждава с кръста за заслуги (както на всички майки с многобройно потомство). Въпреки че не признава благородническите титли, нацистката партия дава на съпруга ѝ Филип ранг в СС и различни служби. През юни 1933 г. по предложение на Хитлер той поема поста на губернатор на Провинция Хесен-Насау.

The Princess in a concentration camp who died as a victim of the Holocaust: The Story of Princess Mafalda of Savoy 🙏 (THREAD)

Mafalda was born on 2 November 1902 in Rome to King Victor Emmanuel III of Italy and his wife, Queen Elena

1/19 #HolocaustMemorialDay pic.twitter.com/ZTVe4hIfFl
— CoutureAndRoyals (@CoutureRoyals) January 27, 2023

След погребението на своя девер – българския цар Борис III на 5 септември 1943 г. принцеса Мафалда решава да се върне в Рим,

за да се присъедини към децата и семейството си независимо от рисковете. Въпреки че е дъщеря на краля на Италия и е много близка до семейството си, тя също е и преди всичко германска гражданка, германска принцеса, съпруга на германски офицер, следователно е сигурна, че германците ще я уважават. На 22 септември 1943 г. успява да стигне до Рим точно навреме, за да види отново децата си, пазени във Ватикана от монсеньор Монтини (бъдещият папа Павел VI), с изключение на най-големия, Мориц, който вече е в Германия като баща си.

Сутринта на 23 септември Мафалда е внезапно извикана в германското командване в пълно спокойствие под предлог, че е пристигнало телефонно обаждане от съпруга ѝ от Касел в Германия. Всъщност това е капан: той вече е в концентрационния лагер Флосенбюрг. Въпреки че няма доказателства за действителна политическа измяна от страна на Филип фон Хесен-Касел, той е станал недолюбван от нацисткия режим, както като роднина на Савойците, свалили Бенито Мусолини, така и защото е смятан за съучастник в заговор срещу Хитлер. Мафалда незабавно е арестувана и качена на самолет за Мюнхен, след това е прехвърлена в Берлин и накрая е депортирана в концентрационния лагер Бухенвалд, където е

затворена в барака №15 под псевдонима „Фон Вебер“. Забранено ѝ е да разкрива самоличността си.

Мафалда умира в Бухенвалд. Благодарение на намесата на бохемския свещеник на лагера, отец Йозеф Тил, тялото на принцесата не е кремирано, а е поставено в дървен ковчег и е погребано в общ гроб. Като идентификатор са добавени само номерът и надписът „262 eine unbekannte Frau“ („262, непозната жена“).

Аполо 13

Аполо 13 е седмият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА и трети изстрелян с цел кацане на Луната. Това е първият космически кораб, претърпял авария извън земна орбита и успял да се завърне благополучно на Земята, след обиколка около Луната.

They were coasting peacefully to the Moon when a ruptured oxygen tank derailed the mission. But cool heads prevailed.

50 years later, watch "Apollo 13: 'Houston, We've Had a Problem'" to see how a tale of tragedy would turn into a tale of triumph: https://t.co/G6lqdNx4VV pic.twitter.com/uhXs7LiUNC
— NASA (@NASA) April 13, 2020

Емблематично за мисията в масовото съзнание остава радиосъобщението „Хюстън, имаме проблем“, с което астронавтите докладват за аварията на центъра за контрол на полетите в Хюстън. На 13 април в 13 ч. 24 м. UTC е проведено последното излъчено в ефир телевизионно предаване от борда, продължило 27 минути. След приключването му с пожелания за „спокойна вечер и лека нощ“, екипажът продължава изпълнението на рутинните операции на кораба. В 14 ч. 07 м. 37 с. UTC на 13 април Джон Суайгърт включва шалтера за хомогенизиране на криогенните резервоари. Шестнадесет секунди по-късно, или 55 ч. 54 м. 53 с. след старта, кислороден резервоар номер 2 експлодира. В този момент Аполо 13 се намира на близо 320 000 км от Земята.

Уредите на кораба отчитат, че не работят две от трите горивни камери, произвеждащи електроенергия за кораба, кислороден резервоар номер две е празен, а в резервоар номер 1 налягането бързо спада. Поради невъзможността за продължаване на мисията по предварително запланувания план,

екипът в контролния център на полета взима решение за прекратяването ѝ и завръщане на Земята.

Използването на основния двигател на сервизния модул е много рисковано, поради критичното състояние на „Одисея“ и изчерпването на оставащата в акумулаторите енергия и се налага всичките маневри да се извършат с двигателите на лунния модул. На 141-вия час и 30-ата минута от старта астронавтите заемат места в спускаемата капсула и Суайгърт отделя „Водолей“ от „Одисея“. Следва маневра по равняване на кораба по Луната и навлизане в земната атмосфера.

В 18 ч. 07 м. 41 с. UTC на 17 април или 142 ч. 54 м. 41 с. от началото на мисията Аполо 13 се приводнява в южния Пасифик. Точката на приводняване е на около 4,5 км от очакващия ги самолетоносач „Иво Джима“. Тримата астронавти са качени на борда на кораба с помощта на хеликоптер, където са посрещнати от възгласите на моряците от кораба.

Бернардо Провенцано

You guys know about Bernardo Provenzano?

Guy was nicknamed The Tractor...was in hiding from police for 45 yrs in Sicily. Ran the Corleonesi mafia for almost 2 decades before finally being caught in 2006.

Tough SOB. Even looks fearsome in his old age. pic.twitter.com/XXx8sOzgXN
— Dago Supremacy (@DagoSupremacy) May 19, 2021

На тази дата през 2006 г. е арестуван Бернардо Провенцано. Той е наричан с прозвището „Булдозерът“ и е член на сициалианската мафия (Коза ностра). Той е глава на мафиотската фамилия Корлеонези – клон на мафията, възникнал в град Корлеоне. Смята се, че през последните четири десетилетия той де факто е босът на босовете (капо ди тути капи) в цялата Сициалианска мафия до официалното му арестуване през 2006 г.

Провенцано се укрива от властите от 1963 г., когато близо до родния му град Корлеоне собственоръчно убива местния мафиот Паоло Стрева. Това убийство разпалва мафиотска война в Сицилия, в която загиват 52 души. Арестуван е на 11 април 2006 г., след което е осъден на доживотен затвор.

Още събития на 11 април:

1755 г. – роден е английският лекар, хирург и палеонтолог Джеймс Паркинсон. На него е наречена болестта на Паркинсон.
1985 г. – умира албанският диктатор Енвер Ходжа
2007 г. – умира писателят Кърт Вонегът („Кланица-5“, „Закуска за шампиони“)
Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи – Обявен по инициатива на Международната федерация на борците от съпротивата, политзатворниците и пострадалите от фашизма. На този ден през 1945 г. затворниците с бунт освобождават концентрационния лагер Бухенвалд.
Световен ден за борба с болестта на Паркинсон – Обявен през 1997 г. от Световната здравна организация (СЗО). Годишнина от рождението на английския лекар Джеймс Паркинсон (1755 – 1824), който описва първи това заболяване през 1817 г. Отбелязва се от 1998 г.
Световен ден за борба с шизофренията – Отбелязва се по света от 1949 г., а в България – от 1998 г.
Професионален празник на стоматолозите – България