"Когато бях на 6 години, разбрах, че няма Бог", разказва Елизабет Шайдербауер.
През 1943 тя лежи, болна от бронхопневмония, на багажната решетка във влак, който откарва нея, майка ѝ и по-голямата ѝ сестра Хелга от родния им град Виена към гетото в Терезиенщат (днес Терезин, Чехия). Те споделят съдбата на безброй други евреи и еврейки. Дядото на Елизабет дори ги изпратил на гарата с букет цветя. Това беше доста странна идея, казва по-късно Елизабет, но дядо ѝ смятал, че така е редно. Това бил и последният нормален жест в тогавашния ѝ мъчителен живот, съобщи Deutsche Welle.
Под натиска на националсоциалистите, които заплашвали да нахлуят в съседната страна, австрийският канцлер Курт Шушниг подава оставка на 11 март 1938 година, с което "аншлусът" към хитлеристка Германия е завършен. Навремето Шушниг завършва речта си с думите "Бог да пази Австрия".
Бащата на Елизабет, уважаван лекар, не осъзнавал тогавашната опасност, казва Хелга Бустин, сестрата на Елизабет. Когато го депортират в Бухенвалд, светът на семейството буквално се срива. През 1939 той се завръща от лагера "с голо обръсната глава, треперещ, страхлив, разтревожен", спомня си Хелга. После баща им се опитал да напусне страната с кораб, който да го откара от Генуа до Куба, но в италианското пристанище станало ясно, че закупеният билет е фалшив. Такъв кораб нямало. Бащата на Елизабет бил вкаран в затвора, а по-късно депортиран от СС в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау.
Параграф за "полуевреи"
Майката и двете ѝ дъщери отначало не са депортирани, защото Хелга и Елизабет са от т.нар."смесено семейство" - баща им е евреин, а майката - протестантка, която през 1931 приема юдаизма. Като "полуеврейки" двете момичета имали повече права от "пълнокръвните евреи". Но въпреки това и те били изложени на ежедневни издевателства: Хелга е изключена от училище и задължена да носи еврейската звезда. Двете сестри на няколко пъти са арестувани, но майка им и дядо им все успявали да ги спасят от депортация по силата на параграфа за "полуевреи".
През 1943 година обаче нещата се променят и те не успяват повече да се отърват от нацисткия лагер. Когато Хелга навършва 14 години, получава окончателната заповед за депортация. Майка ѝ тръгва с нея доброволно и взима със себе си и шестгодишната Елизабет.
"Майка ми беше силна жена и не искаше да е в по-привилегировано положение от мъжа си и децата си", казва Хелга
Ужасите на "образцовото" гето
В Терезиенщат в окупираната от нацистите Чехословакия бил създаден събирателен лагер за евреи. Пред чужденци и представители на Червения кръст нацистите го показвали като "образцово" гето, което се самоуправлява от евреи. В него имало магазини, кафене и дори детска площадка.
"Спомням си, че веднъж трябваше да се люлея на люлката почти цял ден, а когато хората, дошли да огледат мястото, си отидоха, изчезна и самата люлка", разказва Елизабет.
"Измисленият красив свят беше чиста пропагандна лъжа на нацистите", потвърждава Хелга. Идеята била да покажат на света "как Адолф Хитлер подарява на евреите цял град, в който те сами се управляват и водят добър живот".
Реалността обаче е съвсем различна. Хелга, Елизабет и майка им били принудени да спят върху сламени чували, пълни с бълхи и въшки. Храна почти не им давали. "Плачех от глад", разказва Елизабет. Дните им минавали в принудителен труд, унижения, безправие. Близо 140 000 мъже, жени и деца преминават през гетото в Терезиенщат, повечето от които после са закарани в Аушвиц. Името на Хелга на три пъти попада в списъците на онези, които трябва да бъдат откарани в концлагерите на изток. И трите пъти с късмет тя успява да се отърве. При това тя не предполагала, че влаковете откарват евреите към смъртта, а смятала, че може би заминават на работа в Швейцария или на друго, по-добро място. Хелга остава в Терезиенщат и оцелява - за разлика от близо 35 0000 други евреи в гетото.
Травматизиращите гледки от детството ѝ я преследват цял живот. Спомня си как момчетата и момичетата били строявани в дълги редици до реката край лагера, за да изхвърлят във водата труповете на умрелите от изтощение, болести и издевателства евреи.
"В мечтите ни Виена беше раят"
На 8 май мъченичеството приключва. Червената армия освобождава лагера, а малкото семейство като по чудо оцелява. Трите бързат да се приберат във Виена. "Майка ми ни разказваше колко прекрасен е градът, в мечтите ни това беше нещо като рай, но когато пристигнахме там, всичко беше разрушено от бомбите", каза Елизабет.
От Аушвиц се завръща и бащата на момичетата, но е тежко травматизиран и психически пречупен. "Измъчваха го кошмари, нощем викаше силно и казваше на глас татуирания си затворнически номер", казва Елизабет. За времето в лагера той никога не говорел. Казал само това: "Не се самоубих, защото се надявах някой ден да ви видя отново".
"Омразата е нещо, което ми е напълно непонятно"
Националсоциализмът си отива, но не и антисемитизмът.
"Родителите ми винаги ми казваха: Никога не споменавай, че си еврейка", разказва Елизабет. И след войната на няколко пъти тя преживява неприятни случки. Веднъж непознат мъж казал, сочейки едно чернокожо дете: "Тези трябва да бъдат пратени в огъня".
"Омразата е нещо, което ми е напълно непонятно", казва Елизабет, която става танцьорка. По-голямата ѝ сестра става лекарка - тя умира на 19 октомври 2024 на 95-годишна възраст.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
