Латинка Петрова: С две капки парфюм чакам изненадите зад всеки ъгъл

"Готова съм за изненадите, които ме очакват зад всеки ъгъл, поради което слагам две капки парфюм, грим задължително и чакам предизвикателствата”, казва наскоро навършилата 70 години Латинка Петрова.

Актрисата, родена на 1 януари 1944 г., е с рядко срещано чувство за хумор и позитивно мислене. Напук на лошото време, например, тя се радва на скърцащия под краката й сняг. За старостта въобще не й се мисли, а кроенето на планове изпълва дните й.

Майка на две деца, сега тя мечтае те да я зарадват със семейства.

Звездата от "Опасен чар", "Ганьо Балкански се завърна в Европа", "Забранена любов", "Корпус за бързо реагиране" и "Операция: Шменти капели" още вярва, че най-хубавата роля в театъра, киното или телевизията тепърва предстои.

Поводът за разговора ни е магията на танците и новият сезон на „Денсинг старс” (Повече актуална информация за новия сезон можете да намерите и във "Фейсбук" страницата на шоуто), който ще завладее с музика, горещи ритми и кръшни звездни тела ефира на Нова ТВ тази пролет.

В предишното издание на спектакъла известни имена от различни области, с различни истории и различна мотивация застанаха под светлините на прожекторите, за да докажат, че танцът си остава най-голямата магия. Успешният първи сезон на формата доказа, че «Денсинг старс» е много повече от дансинг – освен арена на бляскави изпълнения, шоуто се превърна и в сцена на поредица вълнуващи сюжети – една любовна история прерасна в брачен съюз – Яна и Петко; шампионската любов между победителя Ангел и половинката му Дорина продължава и до днес; една световна звезда – Стелла Ангелова, се завърна в родината си, за да докаже, че истинските бойци са готови на всичко в името на победата; други като Елен Колева потърсиха себе си и своя нов имидж именно в света на танците, а трети, като наскоро навършилата 70 години Латинка Петрова се превърнаха в пример за неостаряващия човешки дух (Можете да си припомните изпълненията на Латинка в сайта на NovaPlay).

Какво помни актрисата от участието си в танцувалното риалити, какво изписва усмивка на лицето й и я кара да забрави за сивотата на ежедневието, поставяйки розови очила и какви са мечтите на една наскоро навършила 70 години актриса, майка и жена, разказва Латинка Петрова в интервю на Наталия Такова от Vesti.bg:

- С какво помниш най-ярко участието си в предишния сезон на "Денсинг старс"?
- Първият спомен, който е запечатан в съзнанието ми, е блясъкът на прожекторите, светлинните ефекти, изписването на имената ни по пода. Въобще -  технологията на цялото предаване беше много добре измислена. Това е едната картина. Следващата е от финала - когато няма светлини, декорът е разрушен, когато залата е празна - няма хора, няма смях, няма аплаузи. Изобщо - началото и краят са останали в съзнанието ми най-силно. А! И мирисът на камфор, разбира се, защото масово се мажеха колене и стави (Смее се). Но като се връщам назад, имам  чувството, че е било много-много отдавна. За мен като актриса това е едно стъпалце към моя път на някъде, а и прекрасно предизвикателство да провокирам себе си до колко мога да служа на духа и тяло си и до колко мога да командвам тези две неща.

- Самият процес в който репетирахте за танците - разкажи ми повече за него.
- Беше смешно, защото моят партньор Фил не ме познаваше и след като станахме много добри приятели ми сподели, че все едно танцува с баба си. Неговата баба е малко по-голяма от мен, де (Смее се). Тогава си помислих в този формат колко би било добре да има възрастови групи, защото аз не бих искала да се разделя с шоуто, ако имах състезателен хъс с хора от моята възраст. Тогава ще бъдем равнопоставени в съответните си възрасти и ще имаме възможност за доказване. Пък и би било интересно за публиката, предполагам. Но вероятно форматът е такъв.
Иначе за самите репетиции - аз не съм се готвила за подобно състезание. Репетиционният период изначално е труден, особено за хората, които искат да имат медал накрая. Те репетираха по 6 часа, през нощта дори, а при нас беше по-айляшка работата. Измежду много философски работи и закачки, и репетирахме.

- С кого останахте в добри приятелски отношения след предаването?
- Аз съм доволна от това, че се запознах с много любопитни хора - интересни, забавни, с чувство за хумор. Тази атмосфера много ми допадна. В приятелски отношения бях с Глория, примерно. Тя е толкова миличка, пращаше ми всичките си ангели, като отивах да танцувам. Тя е с много голямо чувство за хумор, много мила, много измерена, толерантна. Фина дама е Глория. С Капка пък езотериката я разнищихме, с Петко - той също има брилянтно чувство за хумор. Део, който винаги ще си остане едно непораснало момче и аз обикнах страшно много, пък се оказа, че сестра му и майка му много ме харесвали. С Румен Луканов. Абе... Има неща, които някак си, докато не ги докоснеш - не си ги търсил, а като ги откриеш - откриваш и други светове - не се въртолиш в своя собствен.

- А как се реши изобщо да се включиш в подобно танцово шоу?
- Вкъщи близките ми непрестанно казваха: „Помисли си още веднъж“, „Помисли си още веднъж“. Аз си го бях решила вече, но все ми набиваха в главата за умората, за кръвното - някакви такива неща. И в един момент седнахме с дъщеря ми и си казахме: „Ами 2-3 седмици, колкото да опитам“. А накрая се оказаха седем седмици. Молех да ме елиминират, защото беше като преяждане с десерт (Смее се).

- Какво ще посъветваш всички бъдещи участници в шоуто?
- Да разберат, че това не е само забава, а е ангажимент - сериозен, а ако уважаваш себе си, трябва да се раздаваш, за да излезеш от шоуто достойно. Когато и да е, но да е достойно.

- Как би описала магията на танца с няколко думи?
- Това, което направи Фил с нашите музикални парчета, беше най-доброто. Той ми пускаше песни и избираше хем популярни, хем танцувални неща. Важното е музиката да е такава, че да набираш скорост и мелодията да влиза в тялото ти. Това е магията - да си раздвижиш крайниците в посока, а движението хореографът да го превърне в стил. Магията е всяка клетка от тялото да усети музиката.

- По време на шоуто зрителите се възхищаваха на младия ти дух. Откъде идва всичката тази енергия?
- Шеговито винаги казвам, че имам собствен акумулатор, който се зарежда. Но има и друго. Аз винаги гледам много позитивно на всичко в живота си. Както тази сутрин се движих из снега, например, гледах дърветата и си мислех: „Абе аз чаках да цъфнат, за да сложим деколтетата, то пък заваля, но прочисти въздуха“. По детски ми стана приятно да стъпвам в снега и той да казва „Хръс“. Тези неща трябва да ги усещаме в живота. Много е важно. В младостта почти не се случва, защото носът ни е много вирнат и все преодоляваме и преодоляваме. Но в една прилична възраст човек започва да мъдрее и да се радва на всичко. Иначе моята енергия започва в 06:00 ч., когато ставам и първото нещо, което правя, е сутрешна гимнастика. Това е задължително при мен, като „Отче наш“. Имам си собствени упражнения, после взимам душ, оправям се, пия си кафето и след това вече си правя график , но непременно с мисълта, че „нещо хубаво днес ще се случи“.

- А позитивното мислене? Как се научи на него?
- Такава ми е природата... Сигурно е в ДНК-то ми (Смее се). Пък и малко с годините съм моделирала в себе си смирението, защото това е по-богоугодно.

- Говориш за спокойствието, за това човек да се радва на мъничките неща в живота. Но няма ли още предизвикателства и върхове, които искаш да покориш? Планове?
- Как да нямам планове, разбира се, че имам! Имам деца, които трябва да ме зарадват със своите половинки, да се реализират като семейства (Смее се). Най-обичаната роля тепърва ми предстои, говоря професионално. Продължавам да работя с Влади Въргала, продължавам и с радиото, имам моноспектакъл. Готова съм и за нови спектакли, за киното и телевизията. Макар че в телевизията сякаш не ми се иска - вече ми идва в повече, защото не бива да се преекспонирам. Колкото и да съм готина, не бива (Смее се). А нямам и потребност от преекспониране.

- Наскоро имаше рожден ден - 70-годишнина! Какво си пожела за юбилея, какво още искаш да ти се случи?
- Пожелах си Господ да ми даде това движение по хоризонтала, което беше и миналата, и по-миналата година. Т.е. този мой маратон да продължи не с тичане, а с равни крачки. Не искам да бъда отбелязана, отличена, наградена - не. Не! По хоризонтала да се движа, да не скърцам. Да съм готова за изненадите, които ме очакват зад всеки ъгъл, поради което слагам две капки парфюм, грим задължително и чакам предизвикателствата .А те ще се случат непременно, когато посоката ми е ясна.