Климатът - спусъкът за войните, Сирия и миграцията

Е фектите от глобалното изменение на климата не се ограничават до екстремни климатични и природни бедствия. Променящият се климат е причина и за многобройните конфликти и масовата миграция към Европа през последните години, пише Николай Воронин в Би-Би-Си (BBC).

Ако по-рано подобни изявления излизаха главно от устата на леви политици и от страниците на либералните медии, сега те имат официално научно потвърждение.

Изследване, проведено от учени от Международния институт за приложен системен анализ за първи път доказа причинно-следствена връзка между изменението на климата и нарастващия брой конфликти, както и за масовата миграция от райони, засегнати от природни бедствия.

Учените посочват, че изменението на климата е сред причините за бунтовете, наречени „Арабска пролет” през периода 2010–2012 г. в Тунис, Либия, Йемен и други страни в Африка и Близкия изток.

Като отделен пример е дадена ситуацията в Сирия, където избухването на недоволството прерасна в мащабна гражданска война, продължаваща и до днес, и отнела вече стотици хиляди човешки животи. Изследването доказва, че предпоставка за това развитие е повишаването на средните температури в този регион. Поради продължителна суша и остър недостиг на прясна вода, в Сирия години наред бе събирана лоша реколта, което доведе до масово изселване на селското население към градовете.

В резултат на тази принудителна урбанизация сирийските градове се оказаха пренаселени, жилищата недостигаха и безработицата рязко нарасна. На фона на продължаващото увеличение на цените на храните, причинено от сушата, това доведе до увеличаване на недоволството, масови протести, политическа конфронтация - и в крайна сметка гражданска война и милиони бежанци.

Според последните данни на ООН, към ноември 2018 г. повече от 5,6 милиона сирийци са избягали от страната, а други 6 милиона са вътрешни преселници.

Проучването отбелязва, че подобни събития са се развили през този период и в редица други африкански страни, включително и в разположените на юг от Сахара.

Но учените са загрижени, че днес изменението на климата и миграцията не се възприемат от обществото като взаимосвързани явления - въпреки че тяхната връзка е очевидна. Като основен индикатор за изменението на климата е взето съотношението между количеството на валежите и количеството на изпарението (SPEI).

За количеството и мащаба на конфликтите е съдено по информацията от глобалната база данни за въоръжените конфликти, която от 1946 г. се поддържа от Шведския университет в Упсала. Проучването е взело предвид само данните за жертвите на сблъсъците.

Разработеният от учените модел отчита много други показатели, като например разстоянието между страната на произход и страната на пристигане, броят на населението на двете държави, техния политически статус, присъствието на етнически и религиозни групи в тях и т.н.

Резултатите от проучването убедително показват, че в периода 2006-2015 г. изменението на климата играе важна роля за равнището и посоката на миграцията, а по-тежките суши предизвикват по-силни конфликти с голям брой жертви.

Въпреки това, учените подчертават, че причинно-следствената връзка между изменението на климата и масовата миграция не е пряка, а косвена - обусловена от растежа на социалното напрежение, което води до различни видове конфликти.

Тоест невинаги и навсякъде изменението на климата предизвиква войни и увеличаване на миграцията. За да стане това са необходими и други фактори, като лошо държавно управление, нестабилни институции и т.н.

Международният институт за приложен системен анализ е влиятелен изследователски център, разположен в Австрия и обединяващ водещи учени от цял свят. Създаден е през 70-те години от Съединените щати и Съветския съюз за съвместно проучване на проблеми в областта на екологията, икономиката и социалната сфера.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.