Л егендарната комедийна актриса Джоан Ривърс, която ни напусна преди година, си беше пожелала на погребението й Мерил Стрийп "да плаче на пет различни диалекта".
Въпреки че шеговитата идея на Ривърс за това как да създаде драма става още по-забавна от това, че не е трудно да си представим как Стрийп приема предизвикателството, тази идея не е абсурдна - наистина на различните езици звуците от плач се изразяват по различен начин.
Ако е на финландски език, плачът на Мерил Стрийп би бил описан с "биааа", на испански - с "буа". На френски хлипането се описва с "уен". На японски звуците от плач се описват с "шику-шику",
Това е част от нещата, описани в книгата на илюстратора Джеймс Чапман, който събира пари за публикуването й в "Кикстартър".
Чапман от много време подържа "Тъмблър" акаунт, в който всяка седмица слага илюстрации на това как се описват всякакви звуци в различните езици по света.
Очарованието на Чапман от странностите на звукоподражанието в различните държави се споделя от много фенове. Позитивната реакция окуражила художника да събере най-добрите илюстрации в книга, която е озаглавена "Как се киха на японски".
Впрочем, отговорът на този въпрос, т.е. японският еквивалент на нашето "апчих", е "хакушон". На немски, корейски и турски кихането се описва съответно с "атчи", "ейчи", и "апсу".
Това, което прави звукоподражанието толкова интересно, е, че всички чуваме един и същи звук, но в различните езици той се интерпретира по съвсем различен начин
Така на английски звукът от биещо сърце, който на български е "туп туп", се описва с "тъмп тъмп", на индонезийски - с "диг даг дуг", на испански - с "бум бум", а на кантонски - с "бук бук".
По подобен начин звукът от звънеца на вратата "дзън дзън" на английски става "динг донг", на немски - "клингелинг", а на португалски - "тим том".
На английски чукането на вратата звучи като "нок нок", на немски - "клопф клопф", а на норвежки - "банк банк".
Всички добри книги имат и алтернативни заглавия, а за тази добро би било и "Как се пърди на турски". Отговорът е "пирт". На английски думата за пърдене също е звукоподражателна - "фарт". На френски това звучи като "прут", на иврит - "флоц", на тайландски - "пъд".
Книгата на Чапман би била от голяма полза за международната дипломация и не е зле ООН да й обърне внимание, коментира "Гардиън".
Сред всички езици, които имат свои странности при звукоподражанието, японският изпъква като необикновен.
За това има доста примери - на всички други познати езици жуженето на пчелите се описва с помощта на звуците "з", "ж" или "с". На японски обаче пчелите издават звука "бун бун".
Мяукането на котките се описва с помощта на звука "м" във всички познати езици освен в японския и гръцкия, където този звук е "ния(н) ния(н)". Мъркането на котките е "горо горо" на японски, "рон рон" на френски, "шнуррр" на немски, "рррр" на испански и "пиеррр" на датски.
В книгата на Чапман е засегнат и интернет жаргонът на различните езици - например смехът онлайн, след като универсалното LOL излезе от употреба, също е различен на различните езици - "хххххх" на корейски, "рсрсрс" на португалски, "ха3" на малайзийски и "кхкхкх" на иврит.
На още от чудесните илюстрации на Джеймс Чапман можете да се насладите тук.
