В ероятно осем формации ще влязат в следващия парламент, сочат данните от проучване на социологическа агенция "Афис".
Проучването е направено в периода 27-30 септември, като за целта са анкетирани 1200 души от пълнолетните граждани с избирателни права, финансирането е извършено със собствени средства на агенцията
Според резултатите в изследването
ГЕРБ получават 33,5% от гласовете на твърдо решилите да гласуват, БСП - 20,7%, ДПС - 13,7%,
Реформаторският блок - 7,2%, ББЦ - 6,7%, Патриотичният фронт - 5,2% АБВ - 4,6%, а "Атака" - 4,4%.
При подобно разпределение е видно, първо - че формирането на мнозинство се очертава като трудна задача, второ - евентуалното мнозинство ще представлява най-малко тройна коалиция, освен ако не се стигне до коментирания напоследък "германски" вариант на широка коалиция между първите две политически сили, коментират от "Афис".
Абсолютно сигурни участници в следващия парламент са ГЕРБ, БСП и ДПС, а почти сигурни - Реформаторският блок и "България без цензура".
Останалите три формации - Патриотичният фронт, АБВ и "Атака" са под риск, макар и в не висока степен, да изпаднат от разпределението на мандатите.
При подобно развитие на нещата дяловете на първите пет формации ще се повишат, но това пак няма да облекчи задачата за съставяне на стабилно мнозинство. Единственият вариант, при който може да се постигне такова мнозинство, е, ако в парламента се класират само три или четири формации, което обаче е изключително слабо вероятно, посочват от агенцията.
От "Афис" виждат интересна интрига вдясно.
Възходящото развитие на Реформаторския блок е прекратило нарастването на ГЕРБ. Независимо, че партията на Бойко Борисов запазва предимството си на първа политическа сила, в електоралната група на ГЕРБ се наблюдава увеличен дял на колебаещи се избиратели, които не е сигурно, че ще потвърдят декларирания си вот на 5 октомври, но и че ще гласуват изобщо, отбелязват от агенцията.
БСП със сигурност ще удържи позицията си на втора политическа сила, въпреки привидно късата дистанция между нея и ДПС.
Голямата загадка си остава резултатът на следващите пет партии, чиято подкрепа по време на кампанията често варираше на приливи и отливи. Партиите от тази група може да поднесат изненада в изборния ден, смятат от "Афис".
Очертаващата се избирателна активност се движи в стойности, приблизително близки до активността на парламентарните избори през май миналата година. В началото на кампанията регистрирахме спад в интереса към предстоящите избори, но към края на кампанията се наблюдава връщане към изходните нива от 50-55% или 3,4-3,.7 млн. души, коментират от агенцията.
