Леонардо да Винчи - тайната на гения

Л еонардо да Винчи е роден на 15 април 1452 година близо до селцето Анчиано днешна Италия. Бил е извънбрачно дете на Сан Пиера да Винчи, виден държавник и местна жена от простолюдието - Катерина. Отгледан е от баща си и неговите съпруги. Когато малкият да Винчи е на 5 се местят в семейния имот близо до град Винчи, от къде идва и фамилията на рода.

Видео, посветено на Леонардо, от канала „Портретъ” във Vbox7.com ни разкрива повече за живота му.

Младият Леонардо не получава страхотно образование - научават го единствено на основно писане, четене и математика, но за сметка на това артистичните му таланти проличали отрано. На 14 години заминава за Флоренция, където става чирак на Андреа дел Верокио. От него научава богат набор от технически умения - металообработка, дърводелство, рисуване, научава се също така да обработва кожи и как да извайва скулптори.

На 20 години да Винчи се квалифицира за членство като майстор художник във Флорентинската гилдия на Свети Лука. Тогава отваря и собствена работилница. От този период е и най-ранната му открита творба - скица на долината Арно от 1473 година. Въпреки собствената си работилница, Леонардо продължава да помага на своят ментор в следващите 5 години. С негова помощ Верокио завършва „Кръщаването на Христос”.

Според книга издадена през XVI век от Джорджо Вазари, Верокио бил толкова изумен от невероятния талант на чирака си, че никога повече не хванал четката.

Първата самостоятелна поръчка на Леонардо да Винчи е за олтар, който да се постави в параклиса на флорентинския Палацо Векио, три години по-късно монаси го наемат, за да нарисува „Поклонението на влъхвите”, но младият художник напуска града и не довършва нито една от поръчките.

След няколко различни проекта Леонардо изпраща писмо до херцога на Милано, като в него почти не споменава художническия си талант, а по-комерсиалните си умения като военен инженер. Наемат го разбира се, и в следващите 17 години се занимава с това. През този период изобретателният му ум ражда най-различни бойни машини, от първият брониран танк до гигантски арбалет, който  трябвало да се управлява от малка армия.

Умението на Леонардо да Винчи да работи като архитект, военен инженер и в същото време художник и скулптор говори много за неговият остър интелект и огромното му любопитство. Както много лидери на Ренесансовия хуманизъм, да Винчи не е виждал разликата между науката и изкуството. Виждал ги е като две преплитащи се дисциплини, а не като отделни. Смятал е, че изучаването на науките го правело по-добър творец, същото така, че зрението е най-важното сетиво на човека и че очите са най-важният орган. Набляга на важност на „сапер ведере” или „как да виждаш”. Вярва в прякото събиране на знание и факти чрез наблюдение.

Една от най-известните творби на Леонардо - последната вечеря била поръчана около 1495 година и отнела 3 години за направата си. При нея художникът прави грешка, като използва темперни и маслени бои върху изсъхнал гипс, вместо на свеж гипс, това води до бързото разрушаване на гениалната композиция. По-късно некачествена реставрация води до още повече щети, но за огромно щастие модерните технологии на нашето време успяват да стабилизират състоянието ѝ.

Няколко години по-късно, през 1503-та години започва работа и по най-известната му творба и най-известна картина в света - портретът на Мона Лиза. Огромна мистерия обвива идентичността на жената.

Някои твърдят, че е Изабела - принцесата на Неапол, някой твърдят, че е проститутка, а трети, че е собствената му майка. Общоприетата версия е, че това е Лиза, съпруга на богат търговец от Флоренция.

Друго интересно за произведението му е, че е поръчано от семейство Джокондо, но те така и никога не я получават, защото това бил опитът на да Винчи за пълно съвършенство, той постоянно нанасял корекции и на практика не се разделя с нея докато е жив.

Последните си години Леонардо да Винчи прекарва в Милано, където се връща през 1506 година. Между учениците, които започнали да учат в неговото студио бил Франческо Мелци, който става един от близките другари на да Винчи до краят на живота му. Леонардо не рисувал много по време на вторият си престой в Милано, вместо това в по-голямата част от времето си се занимавал с наука.

На фона на политически скандали през 1513 година Леонардо се мести в Рим, където са му отстъпени няколко стаи във Ватикана от папа Лъв Десети.

Две години по-късно лично френският крал Франсоа Първи предлага на да Винчи позицията „Главен художник и инженер и архитект на краля”.

Заедно с Мелци, заминават за Франция, където живеят в летния дворец на краля. Както в Милано, Леонардо отново почти не рисува, а главно се занимава с наука. Една от последните му поръчки е механичен лъв, който можел да върви и да си отваря гърдите, за да разкрие букет с лилии. След това продължава да се занимава с наука до смъртта си на 2 май 1519 година.

Въпреки, че Леондардо да Винчи е най-известен като художник, са известни едва около 20-тина негови картини. Причина за това е, че интересите му често се променяли. Векове наред човечеството черпи информация, идеи и вдъхновение от неговите бележки, скици, наблюдения и научни теории. Отличен пример за това е, че до ден днешен кардиолози използват неговата скица на сърце като референция, по време на операции.

Леондардо да Винчи е един от най-интелигентните и талантливи хора живели някога. Именно той придава значение на израза „Ренесансов човек”.