Ф ренски учен твърди, че е открил различен портрет под този на „Мона Лиза”.
Според него под горния пласт бои стои предварителната работа на Леонардо да Винчи, която не притежава нито магнетичния поглед, нито загадъчната усмивка на завършения портрет.
Това означава, че картината не е изображение на Лиза Джерардини, чийто портрет е бил поръчан на Леонардо, а негова лична интерпретация или друга жена.
Паскал Коте се позовава на продължило 10 години проучване чрез технологията на отразената светлина.
В момента платното е изложено в Лувъра и практически е най-скъпата картина в света, като само стойността на застраховката е 782 млн. долара. От музея все още не са коментирали твърденията на французина.
Специалистът по история на изкуството Андрю Греъм-Никсън, който е и автор на новото предаване по Би Би Си „Тайните на Мона Лиза”, предполага, че името на картината трябва да се промени.
„Вероятно това ще срещне неодобрението на хората в Лувъра, но всъщност за това говорим - довиждане, Мона Лиза. Това е друга жена,” обясни Греъм-Никсън.
Коте е получил достъп до картината, за която се смята, че е нарисувана от Да Винчи между 1503 г. и 1506 г., през 2004 г. и е приложил метод, наречен „лазерно увеличение” с отразена светлина.
Чувствителна камера отчита отраженията от лазерен лъч, което позволява да се разгледа картината под най-горния слой бои.
„Сега можем да възстановим цялата хронология на създаването на картината. Резултатите разбиват много митове и променят разбирането ни на шедьовъра на Леонардо завинаги”, споделя Коте.
„Когато завърших реконструкцията на първоначалния портрет на Лиза Джерардини, стоях пред съвсем някои съвсем различен от Мона Лиза. Това не е същата жена,” разказва изследователя.
Откритията на Коте са много противоречиви и предизвикаха разделение сред експертите.
„Изображенията са добри в това да ни покажат как е разсъждавал Леонардо, но идеята, че друго изображение се крие под повърхността е несъстоятелна”, смята Мартин Кемп, който е професор по история на изкуството в Оксфорд.
„Не мисля, че става въпрос за отделни етапи, които представляват различни портрети. По-скоро това е продължителния процес на еволюция на изображението. Абсолютно убеден съм, че „Мона Лиза“ е Мона Лиза”, категоричен е Кемп.
