Б енджамин Франклин се ражда на 17 януари, 1706 г. в Бостън, тогавашната Колония на Масачузетския залив. Баща му е англичанин – Джозая Франклин, занимавал се е с правенето на сапуни и свещи. Има 7 деца с първата си жена Ана, и още 10 от втората – Абая Фолгър, която е и майка на Бенджамин, който е 15-тото дете и най-младият син от семейството.
Бен се научава да чете като малък, но въпреки доброто си представяне в училище е
принуден да напусне, когато е на 10 години.
Тогава започва да помага на баща си, защото бизнесът му не вървял. Да реже фитили и да ги топи във восък не било най-приятното занимание за него и не след дълго се отказва. За да не стане моряк, брат му Джеймс го взима като свой чирак в печатницата си.
Въпреки, че по-големият му брат далеч не се държал добре с него – биел го и го експлоатирал редовно, Бен успял да научи доста за печатарския бизнес. И понеже Джеймс не разрешил на малкият Бен да публикува никое от писанията си, Бенджамин ги изпраща в печатницата по пощата с прякора Госпожица Сайлънс Дугууд и нейните истории стават моментален хит. Бенджамин бяга от Бостън през 1723 г., минава за кратко през Ню Йорк, преди да се настани във Филаделфия, където остава до края на живота си.
Окуражен от губернатора на Пенсилвания – Уилям Кейт, да отвори собствена печатница, Франклин заминава за Лондон през 1724 г., от където да закупи материали. За съжаление, писмото, което трябвало да пристигне преди него, и което обяснява кой е – не пристигнало и младият тийнейджър бил принуден да си намери работа. Въпреки неприятна ситуация, той се възползва максимално от нея, като се постарава да попие колкото се може повече от културата на града.
You who would say #CommonCore is stupid? Benjamin Franklin. https://t.co/vOnP4Bre2l pic.twitter.com/tlYLkj4C8S
— National Review (@NRO) March 21, 2016
През 1726 г. се завръща във Филадефлия, като до 1730 г. година работи няколко различни неща, докато не
отваря своя собствена печатница и става официалният печатар на Филаделфия.
С парите, които изкарва купува вестник „Феладелфска Газета“, където работел преди. Превръща го от издание пред фалит до най-четения вестник в колониите. Пробва се да създаде и германски вестник – „Филаделфише Цайтунг“, но там далеч не среща същия успех.
Жени се за Дебора Рийд през 1730 г. Година по-късно има извънбрачен син Уилям, а една година след това му се ражда дете и от Дебора – Францис, който умира едва на четири годинки от едра шарка. По-късно има и дъщеря, Сара, чак през 1743 г.
Франклин започвал да натрупва имоти и бизнеси и през 1731 г. се присъединява към масоните, като в крайна сметка става Велик магистър на масоните в Пенсилвания.
През 40-те години Бенджамин продължил да разширява бизнесите си, започнал да се занимава и с изобретяване.
Създава камината Франклин, която използвала много по-малко гориво и произвеждала повече топлина.
Основава Американското философско общество, първото научно общество в колониите.
През 1748 г. 42-годишният Франклин вече е един от най-богатите жители на Пенсилвания. Прехвърля печатарския си бизнес на свой партньор, за да може да се съсредоточи върху научните си експерименти. Същата година се мести в нова къща и купува първите си роби, които да работят в дома му и в печатницата. По-късно коренно променя мнението си за робството и освобождава своите през 1760 г.
Прави големи открития в сферата на електричеството. През 1752 г. провежда известният си експеримент с хвърчилото и металния ключ. С него доказва, че светкавиците са електричество. Изобретява гръмоотвода и въвежда термини като батерия, заряд, кондуктор и електрифициране, които използваме и до днес.
Плодовитият изобретател разработва и бифокалните очила, които едновременно служели за виждане на далеч и близо. По това време изобретява и люлеешите се столове. Въпреки, че Бенджамин бил самоук получил почетни дипломи от Харвард, Йеийл, Оксфорд и от шотландския университет „Свети Андрюс“.
Безкрайно любопитният изобретател се зачудил защо пътешествието от Англия към Америка, отнемало повече време от колкото обратното, когато се връщал от там през 1775 г. Започва да измерва температурата на водите и по този начин открива течението Гълфстрийм, а откритието му по-късно намалява пътешествието с цели две седмици.
През 1776 г., заради кариерата си в политиката
става един от петимата мъже, които проектират Декларацията за независимост на САЩ.
След като гласува за независимостта, е избран за комисар към Франция, ставайки първият посланик на САЩ там. Две години по-рано, през 1774 г. съпругата му умира от удар, а докато е във Франция, въпреки вече преклонната възраст от 74 години, предлага брак на Мадам Хелветиъс, но тя отхвърля предложението.
Завръща се в САЩ чак през 1785 г., а две години по-късно става представител на Пенсилвания на конституционната конвенция, която проектира и ратифицира новата конституция на страната.
Бенджамин Франклин умира на 17 април 1790 г. във Филаделфия, в дома на дъщеря си Сара. Завещава по-голяма част от състоянието си на нея, а на сина си Уилям не оставя почти нищо, заради политически търкания между двамата. Завещава и пари с които да бъдат основани стипендии, училища и музеи.
@BettyBo13112150 @lmaesquel @ceibonacional @InizarreLM el heroe de ellos es Benjamin Franklin pic.twitter.com/GvszObzoXB
— Ethan Ash (@nostromo_ash) March 18, 2016
Като изключим
портретът му на 100 доларовата банкнота,
най-известното него изображение е почти карикатура – плешив човек облечен с редингот, което е срамота предвид огромния принос, който Франклин има към света.
Основател е на университети и библиотеки, извайва външната политика на САЩ, пише Декларацията за независимост, публикува вестници, грее ни с камината си и е един от най-големите иноватори в науката за всички времена, носейки ни бифокалните очила и електричеството.
И всичко това от човек, който се родил в бедно семейство и напуснал училище на 10 години.
Още портрети на известни личности можете да откриете в канала portret във Vbox7.com.
Добави ни в предпочитани източници в Google
