Разговор за паметта (и още нещо)
Както си гледах некви напълно безсмислени мачове на България (заради очевидната системна грешка в т.нар. „български футбол“), от абсолютно никъде ми хрумна нова старогръцка дума.
***
„Панмнемон“.
***
Това е нещо като „пантеон“ (което може да се преведе като „храм на всички богове“), но всъщност значи нещо „храм на всички наши хубави спомени“, или пък „храм на нашата памет“.
***
Ние, като общество, имаме огромни проблеми дори с краткосрочната памет. А за дългосрочната, в която винаги би трябвало да има и епистемологически момент, даже не ми се говори. Първият случай често ни води към нови, още по-дънни политически низини, а вторият – към детинска оценка на собствената ни история, в която има и „съветски бъг“. „Съветистки“ може би дори е по-добре, заради учебниците ни по история.
***
Тези проблеми с паметта („мнемонични“?) ни правят податливи на постсъветската тирания на ума. Не че са само при нас. Преди много години говорих с един много умен чех, колега-философ, Милич Чапек – и разликата се оказа простичка. В чешкото общество има преобладаващо съгласие, че – ще ме извините за уличния език – са яли предимно руския, а не толкова австро-унгарския (по Хашек). Разбира се, Милич цял час час ме занимаваше с Бергсон и Уилиъм Джеймс, обаче накрая изстисках от него, че не е русоист.
***
Защото ние, българите, в момента сме в русоистки капан – хем през медиите ни съобщават, че народът не е виновен за нищо, хем налагат хобсовата идея, че е възможна синергия между управление на народа под „висок“ властник.
***
Некъв вид „Левиатан“, нали. Ама у нас няма условия за прононсиран просвещенски Левиатан, с извинение. Надеждата беше Костов, но самият култ към него се разпадна, особено след дигиталната революция (друг е въпросът дали нямаше да бъдем нещо като Словения, великолепна и mostly „уредена държава“, ако беше избутал и втори мандат); след това съдбата ви предложи великолепен политически „играч“ (дори в хазартния смисъл), който сложи всичко на червено.
***
Да, говоря за социокултурното проклятие Симеон Втори.
***
Напомням: червеното на неговата рулетка беше Тройната коалиция, която, вече сте забравили, уби всякакво българско развитие като нов член на ЕС; и доведе до това да имате още един Левиатан, този път от Банкя, който пък игра на „блекджек“ с белязани карти, дори сам си беше крупие.
***
А сега имате коалиция с отчайващо ниски нива на захар, ако ме разбирате.
***
Всичко това може да се обобщи със следното: вие гласувате, дори да сте една трета, а всички от 30 години ви пробутват старото ришельово „Le Dieu et la mon droit“, т.е. „ние сме власт, а вие не сте, следователно вашата работа е да се подчинявате, а нашата – да взимаме управленски решения“. Да, властта вече никъде не произлиза от католическия Бог (освен, примерно, във Филипините), но ние – и далеч не само ние – имаме нужда да рестартираме културно – и да преформатираме – демокрацията.
***
Защото липсата на демокрация означава нещо много просто: пълен произвол на властта, както в момента се случва в Русия.
***
Преди да ми опонирате: наскоро отново говорих с един от своите крайно демократични приятели (един от руския Maxim), и той ми довери, че в най-новата путинова държава ти не можеш да се ебаваш с руската държава, защото руската държава те намира и има десетки начини да те смаже. Но ми каза и нещо много хубаво: ние, донякъде, се връщаме към вид просвет през новото тоталитарно. Те не успяват да контролират всичко.
***
Уви, говорим само за просветено малцинство в Питер и Москва, и може би още няколко града в европейската част на страната. Но дори не Ростов, например – там са твърде близо до бъдещата Донецка република, и путиновата администрация вече открито говори за откъсване на големи парчета от сегашна Украйна.
***
А нашият Абсалом, Абсалом, дет вика Фокнър?
***
Знаеш ли, казва Саша, какво ще стане? Европейската общност и НАТО ще предадат територии от Украйна. Контурът на тази страна като граници ще се свие. Плюс, че ще изчакат да видят – според това колко Путин ще доживее – дали Приднестровието и самата Молдова (на съветски – Молдавия) ще бъде откъсната от румънската им мечта. Плюс чистото разбиране на Путин, че и балтийските държави са „негови“.
***
И в този наш културен смисъл: не бъркайте умереността с посредствеността. В смисъл, всеки, който е изразил умерена позиция, вероятно е от по-умните. Това е сякаш съвсем новата „дисциплина“ – трансцендентална антропология.
***
Пак аз съм си я измислил, тази „трансцендетална антропология“: колеги-мислители, които избират – по ред причини – да не заемат позиция, щот, нали, кой знае.
***
Разбирам ги – те вече десет яйца станаха 4-5 лева.
***
А, забравих за Русо.
***
Значи, освен чистите му там идиотщини в „Изповеди“, той казва, че всеки трябва да бъде свободен като човек, освен ако – забележете – не му се дава „природна и свободна изява“. Обаче, колкото и да го славим заради „обществения договор“, това е страховит комплексар и реакционист.
***
Аз „съм“ Уилям Джеймс: гражданските общества се формират, за да защищават частната собственост. А не правата и свободите, и той чудесно предупреждава за това.
***
Русоистката „алтернатива“, ако мога да обобщя, е следната: власт на народа (без да познава и грам „народ“, щот по негово време няма подобно нещо, нито френски, нито швейцарски), той дори си има термин за това – volonté Générale, т.е. нещо като „обща воля“, която не се е случила и до ден-днешен никъде, освен на моменти може би в Скандинавието.
***
Разбира се, че това е русоистка глупост, но ни изправя пред следното: Русо наистина е ангел на днешното ни разбиране за демокрация. Закони, създадени от наши представители (на отделни общности), индивидуални свободи etc. В този смисъл, дори простият факт, че можете да си постнете всяка глупост, която ви хрумне, го дължите основно на Жан-Жак Русо. Благодарете му задочно, щот без неговите предписания сега можеше и да нямате телефончета.
***
Разбира се, да напомня най-голямото русоистко предупреждение: че големият дефект на демокрацията ще е ниското образование.
***
И нещо, което ме събаря от смях: че Русо няма как да предвиди „гещалта“ на Хегел.
***
Накратко, по-добре Волтер, който не се примирява, отколкото Русо.
***
И още по-накратко, ако позволите нещо от планктона: по-добре русо, отколкото рационалистическо тъмно.
***
Да спрем планктона. Както казваше покойният блестящ колега Христо Стоев, инвазията не е спецоперация, агресията не е миротворчество, войната не е изход.
***
Защото пък, както казвам аз, има такова нещо като „морален прецепт“, т.е. предхождаща човещина. Помислете пак.
Само така ми се коментира онова, при което руският неоимпериум си изкарва своя Angst und Frust в жилицните квартали на Северодонецк.
***
Гледайте внимателно и си представете, че това се случва на блоковете в „Младост“ или „Люлин“. И пак ми кажете, че има и путинова истина и основание.
***
Но въпросът за нашето държавно отношение към тези свинства си остава. Много ме възпалява и руската официална пропаганда, според която те пак „освобождават“ хора, докато ги трепат, изнасилват, разселват и т.н.
Задочен въпрос тук към Лавров, този зловещ Ришельо на ришельотата: когато примерно трима руски войници, мобилизирани от безкрайните руски бели гета, се изредят на една украинка (както на германките едно време), това какво е? Борба с „нацистките“?
Аз нямам отговор, щот съм един прост савант.
А също и се уча да бъда позитивист. Хайде и да научим нещо по този въпрос: докато британският емпиризъм в началото на 19-ти в. иска да надгради над континенталния рационализъм (почнал от Декарт), във Франция избуява едно движение, което се базира на нещо, което днес смятаме за простичко – позитивизма, но не в малоумния смисъл „да бъдем себе си“.
Позитивизмът като учение е научен, sérieusement – т.е. той първо се обляга на научния метод (между другото, късен последовател е Луи Пастьор, онзи, заради който днес не пиете мляко от кофата на току-що измузената крава). Ключовата идея е, че само позитивно потвърденото от науката знание има значение, т.е. само науката има смисъл. Разбира се, това е лекичко еретично спрямо религията, но си струва да му се обърне внимание.
Водещата фигура в позитивизма е Огюст Конт, който вътрешно е на идиотското мнение, че „метафизичните спекулации“ трябва да бъдат изчистени от философията, а единственото, което има смисъл, е научният анализ. Има и още по-забавно: рационализмът на картезианците не струва нищо, за сметка на емпиричния процес на наблюдение, на научната теория – и че само посредстовом нея може да има „верификация“ на света.
Но, извън тази идиотия: позитивизмът бил първата разделителна линия между науката и философията, а оттам – и спрямо християнската религия. (Другият път ще елаборирам, обещавам.)
Така че, за Бога, не бъдете позитивни.
Позитивизмът – и философски, и житейски – много прилича на обикновена глупост.
И помнете най-важното за крокодилите и ловците на техни кожи – тези влечуги винаги се връщат по същата си следа от реката, и макар да са сред най-старите оцелели животни изобщо, така и не успяват да се научат, че един забоден нож с острото нагоре им разцепва белите кореми, когато се връщат.
Това много прилича на нашия социокултурен случай в последните 30 години.
Съзнателно пропускам последните четири години от квазикомунистическия режим (де факто тоталитарен), щот имам и смътен спомен като преждевременно пораснало дете как в късните 80-те имаше усещане за полуразпад; и как комунизмът беше на смъртния си одър, и някак си се предаде пред културния наплив на „империалистите от Запад“.
***
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
