Невъзхвала на глупостта, come on
Да бе, ще продължа за глупостта, като един весел Еразъм, макар че не ми е смешно.
***
Глупостта може и да бъде забавна, но в повечето случаи просто влошава качеството на живота. Моят класически пример е с умните и глупавите държави – разликата е в предвиждането/превенцията, и съответно последващата реакция на дълго замитани проблеми.
***
Последните случаи – с нарязаната Дебора и катастрофите-убийства. Познайте къде попадаме ние в тази своеобразна скала. Интимни връзки, отнемане на превозни средства, пълен последващ шит, писан на коляно (казвам го и като юрист).
***
ПОСЛЕДВАЩ, сори за главните бунви.
***
Накратко, ние – освен корупцията – отглеждаме и посвеместната глупост, падането на общото IQ, извън културните препратки към чалгата, която също много „помага“. Но най-много „помага“ всеобщият достъп до медиа (каквито са соц мрежите и най-вече луциферът на луциферите, Фейсбук).
***
FB, но и не само, възпитава култура на абсолютната глупост, която се изразява чрез т.нар. „лично мнение“, което отдавна замества фактите.
***
И чрез пълна, трагическа търпимост към злонамерието и – guess what – чистата, неподправена с нищо “дуращина“, дет вика моят приятел Кеворк.
***
Но сега искам да ви обърна вниманието към Дитрих Бонхьофер, немски лютерански богослов от първата половина на 20-и век, останал в историята не само с изследванията си относно глупостта (по еразъмски), но и с изречението “глупостта е по-опасен враг на доброто отколкото злото“. (Тук изключвам религиозните нотки.)
***
Дитрих, милият, е написал това изречение десет години след идването на Адолф Хитлер на власт, през 1943, и тези негови думи отразяват тежки уроци, напоени с кръв. Бонхьофер е бил част от малък кръг на съпротивата срещу диктатора в Германия, рискувайки живота си в името на един идеал. Което, би казал нашият среден глупак, го прави глупак.
***
Това, разбира се, е мрачно време в родината му. Тоталната война на нацистите е обхванала света, Сталинград е обърнал войната, Курск предстои, а нацисткият режим контролира родината. Бонхьофер обаче се замисля как се е стигнало до това - размишлява върху природата на злото, но стига до заключението, че не самото зло е най-опасният враг на доброто. По-скоро това е била глупостта на неговите сънародници, които са способни да повярват априорно на Хитлер и нацистката партия.
***
Защото човек може да се бори срещу злото. Може да го разобличи. Както продължава Бонхьофер, "злото носи в себе си семената на собственото си унищожение". Но срещу глупостта сте – сме? - беззащитни.
***
Цитатът: "Срещу глупостта нямаме защита. Нито протестите, нито силата могат да я докоснат. Разсъжденията са безполезни. На фактите, които противоречат на личните предразсъдъци, просто не може да се вярва - всъщност глупакът може да противодейства, като ги критикува, а ако те са неоспорими, може просто да бъдат изтласкани настрана като тривиални изключения. Така че глупакът, за разлика от умния мошеник, е напълно удовлетворен от себе си.“ Нещо познато?
***
Всъщност, глупостта, както специално ние си я отглеждаме у нас чрез соцмрежите и съмнителното средно образование, лесно може да стане опасна, тъй като е нещо като сестра на безнаказаната агресия. Пак нещо познато?
***
Та поради тази причина се изисква по-голяма предпазливост, отколкото при чистата злонамереност. Не можеш да убеждаваш глупака с рацио и доводи – той просто или не ги схваща, или ги игнорира.
***
И това е основната опасност пред България, дори по-голяма от русофилистиците – че толерираме и отглеждаме маса от глупави хора (необразовани е отделна тема). Включително поколенията Z и Alpha.
***
Не сте чували за поколението Алфа? Много е просто – родените след 2010, които в момента се формират като хора, и които не са живели и секунда извън дигиталната революция.
***
Разбира се, не всичко е чао – статистически във всяко поколение има интелигентно малцинство, ни казва моята наука, антропологията. И тук говоря не за прословутото „ми не четат“ (те и при соца глупаците са били смазващо мнозинство), а за нещо много опасно – липсата на сетивен, рационален ум, който се отглежда едновременно в семейството и в училището.
***
И за това, че вече „може всичко“.
***
Anything goes.
***
(Тва впрочем е фраза, измислена от относително неизвестния писател Джордж Мередит през 1879, от неговия роман „Егоистът“. Вижте колко е малък светът в един друг смисъл – аз, който си вървя със словосъчетанието „Нойзи и Егоист“, заради митичното списание)
***
Но към нашия човек. След горното за глупостта (с пряк намек за зомбираната от NSDAP германска нация), Бонхьофер скоро е арестуван. Той умира две години по-късно, екзекутиран в концлагер, от някой като смазващия герой на Ралф Файнс във великия филм на Спийлбърг.
***
Но глупостта не е изчезнала. Тя е вечна.
***
И повтарям, ние я отглеждаме, защото спадаме към глупавите държави.
***
"Ако искаме да знаем как да се справим с глупостта, трябва да се стремим да разберем нейната същност", пише Бонхьофер в своя трактат. А природата на глупостта се корени дълбоко в подсъзнанието. Тя се движи от фундаменталната механика на човешкия опит. И „социалното създание“ (а не „политическото животно“ на Аристотел) е в основата на глупостта.
***
Още да цитирам трагическия германец: "Отбелязваме също, че хората, които са се изолирали от другите или които живеят в самота, проявяват този дефект по-рядко, отколкото индивидите или групите хора, склонни или обречени на общителност. И така изглежда, че глупостта е може би не толкова психологически, колкото социологически проблем." Добре, това е относително спорно за културен антрополог като мен, но си струва да се замислим.
***
А именно, че Глупостта е групово явление, което храни самото себе си и се пресъздава в колективистичния разум. Отделният човек може да постъпва глупаво, но това няма ефект върху по-голямото цяло. Когато обаче цяла една група (или нация, хелоу, Булгериа) постъпва глупаво, това оказва силно въздействие върху отделния човек, като засилва общия ефект. В много отношения нещо, което първоначално е имало положителни последици, в крайна сметка забива нож в сърцето на груповото мислене.
***
Човешката природа не се променя с течение на годините. Вътрешните механизми на отделните хора са същите като тези на далечните ни предци, живели в саваните на Африка преди 50 хил. години. Някои от тези вътрешни процеси се простират дори още по-назад, милиони години в миналото, когато са започнали да се развиват примитивните мозъци.
***
Имаме многобройни евристики – открития, които целят да помогнат на хората да се ориентират в света. Сред тях следването на стадото е може би най-значимата. Това е логично. Когато информацията е оскъдна, да правиш това, което правят другите, вероятно е очевидният начин на действие и мислене.
***
За съжаление, това не работи през цялото време. В някои случаи то може да доведе до лоши резултати поради когнитивни отклонения.
***
Поведението на стадото е сред първостепенните причини за глупостта. Многобройни научни изследвания показват как отделни хора могат да бъдат повлияни от тълпата, за да приемат позиции, които противоречат на всякаква логика. В едно класическо изследване на човешката глупост колегата-психолог Соломон Аш разглежда как отделните хора реагират на заобикалящата ги група. Съобразяват ли се с мнението на групата? Или тръгват по свой собствен, противоположен (но в крайна сметка правилен) път? Резултатите са поразителни, но изключително показателни, тъй като показват как възниква глупостта. По време на 12-те експеримента за конформизъм/съгласие с групата около 75% от участниците поне веднъж се подчиняват на мнението на мнозинството.
***
Процесът, който действа тук, не се състои в това, че определени човешки способности, например интелектът, внезапно атрофират или се провалят. Вместо това изглежда, че под непреодолимото въздействие на надигащата се власт хората се лишават от вътрешната си независимост и повече или по-малко съзнателно се отказват от установяването на автономна позиция спрямо възникващите обстоятелства. Съчегавайки го с определени изградени нагласи.
***
Фактът, че глупавият човек често е упорит, не трябва да ни заслепява – той най-често е зависим от груповото специфично мислене.
***
Както се шегува Бонхьофер, "силата на един умник се нуждае от глупостта на друг".
***
От това психическо състояние на масите се възползват всевъзможни популисти и политически търговци.
Без подкрепата на глупака никой от тези жадни за власт индивиди не би могъл да получи достъп до властта. Пак да питам: нещо познато?
***
И последно: а вие къде попадате по тази своеобразна „скала“?
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
