Д а преговорим, набързо и за начало, дребния въпрос за смисъла на живота.
***
Смятам, че е невъзможно да си представим дори най-примитивната форма на живот, освен в термините на (а) "нещо" (колкото и гъвкава и динамична да е неговата "индивидуалност"), (б) стремящо се да се поддържа и да "напредва", да "расте" или да се "развива" по начин, съответстващ на собствената му същност, (в) чрез подходящо приспособяване към и използване на всичко, с което в действителност се сблъсква в общата си среда.
***
Не познавам научно описание на "поведението" на примитивните организми, което да не споменава тези "субективни" и "обективни" компоненти; това, което винаги и задължително се описва, е двуполюсен процес - дейността на нещо по отношение на нещо друго. Ако прословутият бръснач на Окам ампутира един или двата полюса, остатъчната активност се превръща според мен в неидентифицируем, неописуем и следователно безсмислен призрак; това, което остава, не е "живот", а псевдо дума с призрачно значение.
***
Тук аз не се занимавам с живота в неговата цялост, а само с живота на човешко ниво. Интересно е обаче да се отбележи, че нашето условно описание на "живота" като такъв е приложимо към всички пространствено-времеви крайни процеси. Неорганичната природа се разкрива постепенно пред съвременната наука като динамичен процес или като безкрайно сложна мрежа от процеси, всеки от които, доколкото е в някаква степен разпознаваем и описуем, е дейност на "нещо", което метафорично казано се стреми да се поддържа и реализира в своята динамична среда.
***
Как иначе можем да си представим атомната и молекулярната активност или сложното поведение на небесните тела, или поведението на грубите перцептуални тела? В този по-широк контекст "животът" може да бъде описан като биологичен израз на универсален краен динамизъм.
***
Както и да е, човешкият живот със сигурност може да бъде описан просто като "живот", тъй като той се проявява на нивото или под формата на човешки живот. Какво тогава включва човешкият живот по същество?
***
Като използвам бръснача на Окам колкото се може по-безмилостно, но и по-разумно, не съм в състояние да опиша човешкия живот с по-елементарни термини от тези: че той е вечно уникалният, но универсален стремеж на човешките индивиди като личности да се реализират чрез подходящо приспособяване към много сложната им среда. Това просто изложение е изпълнено с двусмислени термини, които изискват изясняване.
***
Добре, ще кажете, твърде много философизирам. Но: под "индивид" имам предвид краен локус или център с относителна устойчивост, т.е. субективно ядро на идентичност толкова трайно, колкото и продължаващият процес, който то поддържа. "Индивидът" по някакъв начин се запазва в самия процес на подчиняване и иницииране на промяна. Един и същ индивид е този, който се подлага на промяна пасивно, и този, който като активен агент предизвиква промяна в себе си и в своята среда.
***
Под "околна среда" разбирам съвкупността от динамични процеси, които в някакъв краен смисъл са независими от Аз-а, но му въздействат със собствен принудителен и регулаторен характер.
***
Под "самореализация" разбирам динамичния стремеж на всеки отделен агент съзнателно или несъзнателно да актуализира своите потенциали в проявен характер и поведение. А под "подходяща адаптация" разбирам онзи цялостен "отговор" на индивида както пасивен, така и активен, рецептивен или творчески, на цялостната му среда, и който загатва не само динамичната му връзка с нея, но и в допълнение онзи специфичен тип връзка, която всъщност ще му позволи да реализира уникалните си потенциали.
***
Това обобщение на човешкия живот ни дава възможност да направим разграничение между живота като такъв без допълнителни уточнения и това, което ще нарека "добър" живот. Нека наречем обикновения живот "съществуване". "Съществуването е онзи елементарен психо-физически процес, който (при игнориране на безсмъртието) се прекратява със смъртта. В такъв случай обикновеното съществуване може да се противопостави на прогресивно "добрия" живот по следния начин. (а) Човекът е в състояние да съществува при невероятно ниско ниво на удовлетвореност и в състояние на голяма културна и духовна бедност. Милиони наши съграждани живеят на нивото на голото препитание - гладни, несигурни, уплашени, безнадеждни, апатични, изтръпнали. И все пак малцина се самоубиват; мъжете упорито се придържат към живота дори в най-лошия му момент. (б) Съществуването става чувствено удовлетворяващо и физически здраво пропорционално на това, доколко хората разбират и успешно се адаптират към физическата си среда и доколко се научават да приспособяват тази среда към собствените си физически нужди. Това са минималните груби условия на една задоволителна "чувствена" култура.
***
(в) Съществуването става културно задоволително и културно здравословно пропорционално на това, че мъжете се отнасят реалистично един към друг като културни същества, т.е. като усвоители, носители и създатели на култура. Под "култура" тук се разбира съвкупността от всичко, което хората са създали, открили и оформили през поколенията в сложна амалгама от отношение и поведение, артефакти и вярвания, характер и институция. (г) Съществуването става духовно осмислено и възнаграждаващо пропорционално на това доколко високите духовни възможности на човека се актуализират в морално взаимодействие с неговите ближни и в динамична връзка с каквато и да е трансхуманна духовност, която всъщност може да се окаже динамично достъпна за него във вечните му духовни или религиозни търсения.
***
Използвам думата "висок", за да обознача тенденцията на всички, които в някакъв смисъл, вярвайки, че са участвали в живота на това ниво, го оценяват като по-качествен и ценен от това, което се среща и ползва на други нива. Съгласен съм с Джон Стюърт Мил, че единственият човек, който е квалифициран да направи сравнителна преценка между два вида опит, е човекът, който е опитал и от двата вида опит и в някаква степен е разбрал и двата вида опит. Ето защо приемам, че "животът на духа" за онези, които са го вкусили, е "скъпоценен бисер", заради който, ако е необходимо, може да се изгуби целият ни свят.
***
Помогна ли ни този анализ да определим онтологичния статус и приоритет на живота, ценността и щастието? Той най-малкото затвърди по-ранното ни схващане за щастието като нововъзникващо явление - като продукт на това, което нарекохме "подходяща адаптация" на индивида към цялостната му среда - физическа, културна и духовна. Но какво да кажем за живота и ценността му? Дали някое от тях сега изглежда по-висше от другото, или те са онтологично равностойни? Единственият адекватен отговор на този въпрос, за съжаление, е донякъде сложен.
***
И тези разсъждения, да напомня, се случват във Вечерта на цивилизацията.
***
Защо "вечерта", извън прословутия Doomsday Clock (на когото "Айрън Мейдън" посветиха класическото си парче "Two Minutes To Midnight")?
***
Е много просто: заради Путин, с ръка върху ядреното копче. Никога преди, дори при прословутата "Кубинска криза", не сме били толкова близо до края на всичко.
***
Съвсем честно, аз се стремя да се наслаждавам на всеки един момент от битието (със съзнанието за надвиснал край, доколкото човек рационалистки може да се "подготвя"), даже вече леко позарязах философските си публикации.
***
Сега е моментът да помиришете розите (дет викат мойте приятели, англичаните), да целувате, да казвате "обичам те", да не си губите времето в разпалени коментари и глупости в соцмрежите. Щот още Дугин, но най-вече Путин, ви го казаха – за какво ни е свят без руска неомиперия?
***
Аз се мисля за човек, изживял поне два-три живота, сега и четвърти – и имам чувството, че с войната в Украйна напуснахме нашия европейски virtuous circle и го заменяме с vicious circle, който навежда на мисли за края на света.
***
Не в културен смисъл, кой докъде е стигнал в модерността, а буквално.
***
И роженският пилон се превръща в обикновена глупост, каквато беше по начало – освен да обслужи определени селскоконсервативни и националпопяулистки интереси, начело с този на "президента".
***
Като бесен и непостижим Стивън Кинг buff в главата ми винаги дебне онзи разказ – "Graduaation Afternoon" (от сборника "Just After Sunset"), в който, помните, едно нормално градинско парти завършва със зловещото зарево на атомна бомба върху Ню Йорк.
***
Тогава въпросът на родни политици и анализатори, съвсем изгубили човешкия си облик – че отговорността на руската инвазия трябвало да бъде споделена от нападнатите украинци – вече няма да има своя отвратителен, дехуманизиран опит за смисъл.
***
Както и всичко останало.
***
Украйна сама ли се нападна, г-да изроди, пардоне моа, възроди?
NB: Адвокатите на "Нова Броудкастинг Груп", много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
