М еждународната рейтингова агенция "Фич" (Fitch) понижи дългосрочния суверенен рейтинг ба Русия в чуждестранна и национална валута с една степен, от BBB" (латински букви) на "ВВВ-" с "негативна" перспектива.
Това се съобщава в разпространено вчера прессъобщение на рейтинговата агенция.
Краткосрочният рейтинг в чуждестранна валута е потвърден на равнище "F3", а "таванът" за рейтинга на страната е понижен от BBB" на "ВВВ-" с "негативна" перспектива.
"ВВВ-" е най-ниският рейтинг в категорията, която инвеститорите определят като "инвестиционна". Следващата степен по методологията на "Фич" "BB+" вече се смята за "спекулативно" равнище.
Пред руския вестник "Независимая газета" икономисти коментираха понижения рейтинг с думите, че дефолтът на правителството би бил възможен само в случай на поредица погрешни действия на властите и то не преди да изминат две години.
Вестникът посочва, че причината за намаления рейтинг е рязкото влошаване на перспективите за икономическо развитие на страната в сравнение със средата на 2014 г. и на фона на падането на цените на петрола, снижаването на курса на рублата и повишаването на лихвения процент.
Изданието цитира становището на неназовани анализатори, че се е оправдала прогнозата им за свиване на валутния резерв на Русия и че независимо от факта, че въвеждането на плаващ валутен курс е забавило този процес в края на миналата година валутният резерв е съставлявал 390 млрд. долара, с над 120 млрд по-малко от края на 2013 г.
Приведено е и мнението на заместник-председателя на икономическата комисия към Съвета на федерацията Сергей Шатиров, че рейтингите до голяма степен са политически обусловени. "Често те се използват като средство за натиск върху икономиката и политиката на Русия", казва руският сенатор, който е убеден, че руската икономика е достатъчно балансирана и има натрупани огромни резерви, включително в злато.
Наличието на златен резерв е гаранция, че Русия няма да изпадне в суверенен дефолт, твърди пред вестника и Никита Маслеников от Института за съвременно развитие. Но според него опасността е в друго - държавните компании в Русия създават повече от половината БВП и ако в тези компании възникнат проблеми единственият техен гарант би бил държавата, пише "Независимая газета".
Във водещия си материал "Комерсант" констатира, че цената 50 долара за барел петрол не е предвидена в прогнозите. Предновогодишните антикризисни разработки загубиха актуалност още през първите дни на новата година, защото те се базираха на средногодишна цена от 60 долара за брент. Деловият всекидневник посочва, че конюнктурата може да се промени към добро, но фактът сега остава - бюджетните проекти от миналата година вече са негодни.
Според "Комерсант" това е първият случай, когато икономиката на Русия започва годината без някаква горе-долу актуална икономическа прогноза.
Досега най-неблагоприятният сценарий за властите са непубликуваните предновогодишни разчети на министерството на финансите, изготвени на база 60 долара за барел през 2015 и 70 долара за барел през 2017 г. Тези разчети сочат, че в такава ситуация икономиката на Русия ще се свие с 4%. Ако цената на петрола падне до 40 долара, продължава вестникът, положението ще стане по-лошо, отколкото по време на кризата през 2008 г, и това ще наложи спешна промяна на икономическия курс.
"Комерсант" отбелязва, че още в края на миналата година източници от Кремъл са давали знак, че може да бъде възстановен контролът върху движението на капитали. "Ведомости" твърди, че за разлика от 2008 г. сега падането на цената на петрола може да бъде не циклично, а дългосрочно явление - за период от 10 и повече години.
Вестникът пояснява, че сега сред факторите за намаляване на цената са най-напред развитието на нови технологии за добив, енергоспестяването и въвеждането на алтернативни източници на енергия.
Друг фактор е очакваният спад в потреблението на петрол в Китай заради намалелият темп на растеж. "Ведомости" отбелязва също, че "засега в света има предостатъчно петрол" и че тези дни запасите в петролните хранилища на САЩ са достигнали поредните рекордни размери.
През 2014 година руската централна банка е похарчила 76,1 милиарда долара и 5,4 милиарда евро в опит да ограничи поевтиняването на рублата, сочат публикувани днес статистически данни.
Миналата година руската валута е изгубила 41% от стойността си спрямо долара и 34 процента спрямо еврото. Същевременно инфлацията в страната през 2014 година е достигнала 11,4%. Най-значителни интервенции централната банка е направила през март, когато Русия анексира Крим (22,3 милиарда долара), през октомври (27,2 милиарда долара) и през декември (11,9 милиарда долара).
