Н ямам си река. Наоколо е сухо. А подземните води да ги броя ли.. Но те се появяват тук-таме само като малки чешмички, които утоляват жаждата ми през лятото.
Аз искам истинска река. Пълноводна, жива, бистра, приканваща ме да отида до нея, да застана на брега и да се заслушам в гласа на природата. Но къде да я намеря?
Бях на път и минахме покрай Осъма. Този легендарен Осъм. Погледнах през прозореца и за секунди имах шанса да се насладя на проблясващите води. Реката ми се усмихваше, докато вълните си играеха и заминаваха надолу по течението, за да направят път на следващите.
Сещам се и за едно друго пътуване. Само че този път се срещнах с величествения Искър. Сигурно се е поизпотил, докато си проправи път през тези скали. Несъзнавайки, той е създал една магическа природна картина, предизвикваща страхопочитание у всеки. Керемиденочервени скали, зелени дървета и сапфирени води.. истинска хармония.
В съзнанието ми изникват спомени за още много реки, всички уникални по свой начин като нас – хората. Някои са по-големи, по-дълбоки, а други са малки и стремглаво са се насочили към сборната точка. Едни лъкатушат покрай градовете и селата, а други са скрити в планините и ако ги открием, то ще е една щастлива случайност.
За мен реката е място, където мога да се отделя от ежедневието. За жалост, рядко имам тази възможност. Завиждам на онези, които могат да поседят на брега на някоя река, когато пожелаят. Вероятно и те не осъзнават какви късметлии са. Може би защото я приемат за даденост. Понякога мислено се пренасям на някое тихо местенце в планината и си представям успокояващата мелодия на течащото изворче наблизо, а духът ми като че ли се отделя от тялото ми.
Е.. сега, след всичките тези разсъждения, май ще променя първоначалното си твърдение. Аз имам река, не една даже, всички реки са мои. Нека не бъда алчна. Те са наши. Досещате ли се какво следва от това? Май ще е нужно да се грижим за нашето, а в случая – да го опазим от самите нас.
Съзнателно или не, ние замърсяваме околната среда, а последствия от това винаги има – рано или късно. Претендираме, че сме най-висшите създания на Земята, но това, което наричаме разум, е заслепено от егото ни. Обичаме да сме господари, да контролираме положението, всичко да се случва по нашата воля. Изхвърляме отпадъците си на неподходящи места – повечето от нас поне веднъж са виждали задръстени от боклуци водни басейни, приличащи на импровизирано сметище. Не само че естетически гледката е неприятна, но замърсяваме и водата, която после ползваме за пиене. Ами водните обитатели? Ами животните, които ги използват за храна? Но ние сме твърде заслепени и рядко се замисляме за такива далечни последствия. Та ние не можем да проумеем вредата, която нанасяме на себе си.. какво да говорим за другите създания.
Лесно е да взимаме. Набавяме си вода, риба, дори организираме водни развлечения. Извличаме, каквото ни трябва от природата. Щом смятаме, че сме я опитомили, ставаме отговорни за нея. Трябва да се научим да поддържаме баланс, да държим чисто не защото така са ни учили или ни задължават. Трябва да поемем инициативата и да го искаме, заради самите нас. А човек иска най-доброто за себе си, нали? Е, в случая ще направи добро за всички.
Кръговратът в природата поддържа живота на Земята от самото й създаване. Неочаквано правя асоциация с кръвния поток вътре в нас. Ние сме една преплетена мрежа от съдове, вливащи се едни в други, разнасящи необходимите вещества до всички органи, тъкани, клетки. Звучи зловещо за някои, може би, но в нас протичат не по-различни процеси от тези в природата. Ако не живеем здравословно, тялото ни започва да губи ритъма си на функциониране, а чувствайки се слаби физически, лесно можем да паднем и душевно. Не е ли заобикалящият ни свят една немислимо огромна система? Ние сме една малка, но много значителна част от нея. Представляваме сърцето на нашата планета. Но защо изтласкваме инфектирана кръв към всички останали органи, рискувайки да нарушим необратимо цялостния баланс?
Една птичка пролет не прави. И все пак ако всички се обединим и работим за осъществяването на виталната цел – да опазим чистотата на водите, резултатите няма как да останат незабелязани. Наистина е лесно да се насърчаваме с думи, но само делата се тези, които ще обърнат нещата в правилната посока. Да живеем пълноценно и природосъобразно, за да съхраним нашата приказно красива планета!
