„Всичко тече, всичко се изменя… И никога не можеш да влезеш в една и съща река…” е твърдял древният мъдрец Хераклит. Всеки следващ миг е различен и за нас – хората, и за природата – нашият общ дом. Сред нея водата като извор на живот е безценен дар и незаменим ресурс. Състоянието на водните източници и отношението на хората към тях – върху това би трябвало да се замисляме, когато ги използваме, приемайки ги най-често като даденост. Ние се нуждаем от водата, но и тя се нуждае от нас. Глътката вода понякога е животоспасяваща, но пък водоспасяващо може да е и конкретното човешко действие.
Всеки от нас емоционално е свързан с тази река, езеро, море или океан, които го съпътстват от детството или са го впечатлили силно в даден момент от живота му. Щастливци са тези като мен, които са родени в чудно красивото планинско градче Тетевен, обгърнато от склоновете на Стара планина, през което минава р. Бели Вит.
Малко под града тя се съединява с р. Черни Вит и поема дългия си път като р. Вит към Дунав. В нея за радост и до днес има живот, от мостовете могат да се видят блясващите гръбчета на пъстърви, подмолите й обитават видри и раци. Близката гора на места се оглежда в нея и създава красиви светлосенки.
Бистрата речна вода е шлифовала камъните в коритото си. Затова тук хората често включват като декоративен елемент в дворовете и къщите си т. н. облицовка от „Витски камъни”. В реката се вливат много планински потоци, в близост до нея има и извори на планинска вода. В научни лаборатории вече се доказват нейните ценни свойства и качества и се използва за лечебни процедури и релакс.
Моето детство и моите щастливи лета минаха край реката. Умението ми да плувам, да се гмуркам, да правя скокове - всичко това се случи на реката. Реката ни очакваше всяко лято и като че ли одобрително прошумяваше, установявайки нашето порастване. Забавляваше се с нашите закачки и флиртове, разплискваше се развълнувана от нашите първи любови … Удобните места за къпане – вировете се изпълваха със стотици хора на всякаква възраст – местни и гости на града.
И днес продължава да е така, макар че в пълноводните периоди реката променя коритото си и „разваля” някои от атрактивните места. Но пък оформя нови и така „всичко тече, всичко се изменя…”. За мен също много неща се промениха. Вече не съм постоянно в моя град, ангажиментите ми не ми позволяват да съм толкова неразривно свързана физически с реката, както преди. Но продължавам да я нося в сърцето си и да надниквам с детско любопитство от някой мост към нея когато се прибера у дома.
Изпитвам потребност да нагазя и почувствам приятния гъдел на изтичащата под краката ми вода, дори да се плъзна по заоблените пъстроцветни камъни, да залитна и привеждайки се неволно да се огледам в подвижното водно огледало. Страхотно усещане!!!
Мечтая в бъдеще и моите деца и внуци да могат да го изпитат, да се радват и да обичат тази красива планинска река. Да я възприемат като богатство, което трябва да ценят и пазят. Да се завръщат при нея или ако това е невъзможно, да имат друга „своя река”, която да минава през живота и душите им като „златна жила”…
Игра, свобода, безгрижие – това са моите детски спомени и представи, свързани с реката.
Живот, енергия и безкрайност – са днешните ми асоциации за „моята река”!
А интимното ми усещане е като на малкия принц на Екзюпери към неговата роза - усещане на привързаност и обич.
„PANTA REI…” - всичко се изменя, но това усещане за „моята река” ще ме съпътства до края!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!