С амо този, който е роден и израсъл на брега на великата река, може да усети очарованието й. Уж съм свикнала с нея, виждала съм я хиляди пъти, но всеки от тези пъти гледката е удивителна. Дунавът – спокойна и мъдра река, винаги приятел, много рядко – стихия. Стоиш на брега, гледаш бавните спокойни води и усещаш могъществото на природата. Една вековна гора, една голяма река винаги създават усещането за безкрайност и безвремие. Така мъдър, улегнал като възрастен човек бавно и спокойно върви Дунавът при Русе.
От години приемах реката за даденост, не бях се замислила колко специална е тя. Идеята да напиша нещо за родната река дойде преди доста години, когато гостувах в Германия. Заведоха ме да видя извора на Дунава, там където той дори не е Дунав, а малко весело изворче.
Идеята ми да пиша за реката доби реални измерения, една вечер докато се разхождах по брега. Гледах как природата се готви за сън, лодките, изтеглени на брега, безлюдния плаж, и си мислех, че по морето няма такова спокойно кътче. Дори идеята да се разчистят незаконните строежи по Черноморието започна със събарянето на рибарските колиби, а не с дворците. С това не се върна спокойствието и хармонията, както и екологичното равновесие. По реката, обаче, все още има самотни и спокойни местенца, а гледка като тази, която съхранява такова семпло очарование, трябва да се отбележи.
Като морето и пещерите, реката си има своите хора, тези които са й безрезервно предани. Те не се страхуват да излязат в мрачен и ветровит ден, за да воюват с нея и да се преборят за скромния си улов.
Само, който не е живял в Русе или в Силистра, не знае колко невероятни са летните жеги и колко кошмарни зимните студове.
И още нещо, за което искам да разкажа в едно изречение – в такива плуващи мелници хората от брега на реката смилали житото си, използвайки движението на речната вода.
И понеже е разказ за реката и мътните й води, се сещам, че мъдрият и почтен Дунав, понякога приижда яростен и разочарован, понесъл тонове вода още от мрачната Шварцвалд. Дунавът понякога замръзваше и се превръщаше в ледена пустиня, но не равна и гладка, както може да си представи човек, а пустиня от големи ледени блокове.
Дунавът е част не само от географията на България, но и от нейната история. В миналото, през турско – отвъд Дунава било пространството на свободния емигрантски дух, а реката – врата към него.
Дунавът, реката на моето детство, е велика река.
