Ж ивяла едно време една вещица. Не, нека да е един крокодил. Крайречният Крокодил Спаска. Той живеел край една река, което може би успяхте да разберете от името му. Крайречният Крокодил Спаска си имал маска. Маската му била всъщност една найлонова торбичка, която той никога не свалял, и то не защото много му харесвала, а защото не можел. Знаете ли, когато една река се замърси, съществата, които живеят В и Около нея, рядко се справят толкова лесно. Спаска се отървала с нов аксесоар, но много от съседите й се задушавали от отпадъците, които мислели за храна.
Един ден на горкия Крайречен Крокодил му омръзнало. Явно хората не можели да се оправят сами. Те имали нужда от герой. И тъй като така или иначе вече си имал маска, снабдил се и с лъскава каска от кенче и тръгнал да спасява света.
Първото нещо, което трябвало да се свърши, е да се уведомят хората. Че има нужда от малко съзнателност, от известно количество култура. Събрала Спаска комисия и седнали да мислят. Как да се спре замърсяването на околната среда? Може би трябва да сложим повече кошчета! Да произвеждаме рециклируеми опаковки! Да разлепим плакати и да поставим табели, на които с огромни букви да пише „НЕ ЗАМЪРСЯВАЙ“.
Това са много логични идеи, нали? Поставили табелите, кошчетата, свършили всичко по план. И тъкмо когато Крайречният Крокодил Спаска с неговите маска и каска седнал да си почине, пристигнал господин Средностатистически. Той се справял добре с незамърсяването, докато не отишъл на планина. Там, виждате ли, кошчета нямало. И, разбира се, той можел просто да пъхне боклука си в раницата, но защо? Много по-лесно е да се хвърли на земята. Видял това Крокодилът и се замислил. Казал си, „Толкова усилия – и защо? На следващия ден хората пак ще замърсяват, защото просто не оценяват природата ни. А това как се променя?“
Наистина, как се променя мисленето на цяла страна? Тук се провалят много крокодилски герои с маски и каски, и много национални кампании. Тук ще се проваля и аз.
Можем да кажем – нека просто всеки да почиства след себе си. Просто и лесно. Но хората не искат да го правят. Можем да сложим кошчета навсякъде – и в секундата, в която няма кошче, боклукът се озовава на земята. Можем да имаме шест милиона еколози и все пак останалият един милион ще замърсява. И така ще бъде докато и последният човек не си каже „Аз трябва да спра да замърсявам. Защото боклуците ми унищожават реки, унищожават езера, унищожават невинни животни.“. Какво правим значи? С това ще ни помогне Спаска.
Върнал се Крокодилът при своята река. Видяло се, че не може едно земноводно, ако ще и с маска и каска, да спаси цяла страна. Затова решил просто да разчисти своята река. Малко по малко. Торбичка по торбичка и консерва по консерва. Полека реката се прочистила и бреговете светнали. Чули за това крокодили из цялата страна и поискали и техните реки да са чисти и красиви. Хванали се на работа и скоро боклукът започнал да намалява. Даже и самите крокодили не замърсявали вече. И Крайречният Крокодил бил щастлив, и краят на приказката бил щастлив.
Да ви призная ли една тайна? Изобщо не говорим за крокодили в момента. Даже не съм сигурна дали съществуват крайречни крокодили. Говорим за хората. Ако всеки човек почисти своето място на живеене, своята улица или кварталната градинка, своята метафорична „река“, нещата ще започнат да се променят. Аз ще почистя моята река. А ти?
