Л етище София. Гранична полиция. Автомобил, паркиран на служебния паркинг. Водачът не е установен и колата веднага е поставена под съмнение, съобщи NOVA. Проверката се случва с помощта на служебно куче. Трябва да се установи дали има взривни вещества, поставени в нея. Кучето стига до резервоара и замръзва.
Това не реална ситуация, а част от тренировка, която Стефан Гелимачев и колегите му от „Гранична полиция” са организирали за кучето Лед.
„Начинът, по който замръзна и спря да търси на други места е много ясен сигнал, че кучето е маркирало познато вещество. Това е тренировка, в която Лед ще получи награда. А нея може да вземе само след ясния сигнал, който познава много добре“, разказва Гелимачев.
Тренировката продължава. След сигнал за забравен багаж и проверка, Лед намира взривно вещество в чанта и дава сигнал на полицая.
Подобен тип ситуации са част от всекидневието на Стефан Гелимачев, който повече от 20 години е част от системата на МВР. Разказва ни, че работата с кучето Лед е не само дълг и отговорност, а и удоволствие.
„Той е роден при мен и живее при мен, живее вкъщи и е постоянно с мен. Обучил съм го за диференциране и откриване на взривни вещества. Почти всеки ден се налага с него да проверя някой забравен багаж, което си е рутина и за него и за мен. Аз лично моето куче съм го обучил да маркира по възможно най-бързия начин след като открие взривното вещество. Ако вещество е на ниско –ще легне, ако веществото е по-нависоко може да седне или да остане прав, но при всички случаи искам да спре да търси и да покаже с цялото си тяло, с поведението си, със замръзване на опашката и погледа, насочен към мястото, откъдето се отделя миризмата, така че на мен да ми стане ясно, че то е открило взривното вещество“, разказва Стефан.
Полицаят споделя, че досега Лед никога не е маркирал нещо, което не е истинско. Той казва, че се надява никога да не попадат на истинско взривно вещество в реална среда.
Подобно на хората и кучетата не са безгрешни. Затова понякога се налага допълнителна проверка на сигнала, подаден от четириногото.
„Случвало се е понякога да маркира нещо, което да даде някаква индикация в него. Но по начина, по който маркира, на мен ми е ясно, че това не е точно взривно вещество, на което той е научен. Тогава проверката се прави по определен протокол – на първо място с кучето, след това с устройство. После идва друг служител, който проверява с друго устройство и минава рентген“, разказва полицаят.
Стефан казва, че се чувства изключително горд с работата си.
„Вече я работя 21 години и е ако не са кучетата, нямаше да имам всички този хъс и да се чувствам толкова отдаден и толкова щастлив. Хората трябва да се чувстват спокойни, когато ни виждат с кучетата, защото те са обучени на първо място да бъдат социални, да бъдат добри и да бъдат тук за тяхната безопасност“, допълва полицаят.
Оказва се, че Лед далеч не е случайно куче. Неговата майка е истински шампион.
Чили – белгийска овчарка малиноа.
„Кучето е при мен от 65-дневна възраст. Оттогава сме заедно 24 часа нон-стоп. Взех съм я с ясната идея да тренирам IGP - един от най-атрактивните и най-прецизните спортове с кучета, в който се изисква голяма концентрация и точност. Това е спортът, който е сравняван с художествената гимнастика, защото има много елементи, които са толкова прецизни и толкова красиви“, споделя полицай Гелимачев.
Той разказва за световното първенство за белгийски овчарки в Италия.
„Това е най-големият форум за белгийски овчарки в света. Спортът, в който се състезаваме е в 3 дисциплини – послушание, следа и защита. Послушанието – това е синхрон от водене на кучето и водача. Кучето трябва във всеки един момент да се движи плътно до водача и да изпълнява неговите команди – да ходи напред, до левия му крак, да бъде концентрирано в очите. Във всеки един момент, в който чуе команда, трябва да я изпълни по възможно най-бързия и точен начин. Да се отзове по възможно най-бързия начин, да прескача препятствия, носейки специални дъмбели, да застава коректно“, казва Стефан.
„Следата е около 500 метра и има 4 завоя, които са на прав ъгъл. Кучето трябва да върви много плътно в следата и да обдушва всяка една стъпка, която е оставил трасьорът. По следата има положени три предмета, които са с големина на запалка. Кучето трябва да ги маркира по указания начин“, продължава полицаят.
Третата дисциплина – тя е най-атрактивната. В нея се наблюдава самият характер и заложбите на кучето. В тази дисциплина се наблюдава как кучето претърсва укрития, в които евентуално има скрит нарушител, фигурант, който е специално екипиран – със специален ръкав. Кучето трябва да докладва, че го е намерило, трябва да го респектира и да го застави на място. Има си различни елементи, в които фигурантът побягва, кучето го задържа, трябва да пуска по команда.
„Направихме много голямо постижение за България. Кучето ми в момента е третото най-силно женско куче в света в дисциплина защита“, казва мъжът.
По негови думи ключови изисквания за успешната съвместна работа между кучето и човека са добрата комуникация и социализацията.
„Когато прекарваме много време с кучето си, се научаваме наистина да го слушаме и да го чуваме. Всяко едно нещо, което то прави е отражение на средата, в която се намира, на нашата комуникация. Така във всеки един момент ние се научаваме да разбираме какво ни показва кучето. То ни следи и очаква във всеки един момент какво можем да направим с него и какво следва“, казва Стефан.
Полицаят отговаря и на въпроса с кого се работи по-добре – с кучетата или с хората.
„Със сигурност с кучета ми е по-приятно“, казва той и допълва, че има и много хора, с които обича да общува, но всичко е въпрос на отношение между хората.
Граничният полицай допълва, че семейството му подкрепя присъствието на кучетата както в личния, така и в професионалния му живот безусловно.
„Съпругата ми – тя ме подкрепя изцяло. Благодарение на нея съм може би толкова нахъсан и се чувствам силен, защото тя ме подкрепя изцяло и е навсякъде с мен, на всяко едно състезание. Имаме една дъщеря, която е на 4 годиники – тя от малка е с кучетата ни. Ние имаме доста кучета. За нея това си е съвсем нормален начин на живот и е съвсем нормално да комуникира с кучета. За тази година имаме още две състезания, на които сме вече записани. Те също са от много висок ранг. Това са международни състезания –в Полша и Чехия“, разказва Стефан.
И докато Чили тренира за следващото голямо състезание, а Лед се готви за поредната работна смяна на столичното летище, стопанинът им съветва: „Искам да отправя един призив към всички стопани на кучета – нека да намерят начин да обръщат повече внимание на кучетата си, да си ги обичат, да се грижат за тях и да намират начин чрез кучетата да комуникират добре и с хората. Всичко това, което аз съм постигнал всъщност е станало заради добрата ми комуникация с кучетата и с хората“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
