С поред Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. По правната си същност изплатеното обезщетение замества неизползвания отпуск и невъзможността той да се ползва в бъдеще, информира Pariteni.bg.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя. В закона им и забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратяване на трудовото правоотношение. В закона не съществува и правно основание за прехвърляне на неизползвания платен годишен отпуск от един работодател на друг.
Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят няма придобито право на отпуск.
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Правото на обезщетение за полагаем, но неизползван платен годишен отпуск, е в зависимост от размерите на неизползваните платени годишни отпуски, правото за които не е погасено по давност. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност , т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Предвидената в закона погасителна давност действа занапред и не се прилага за неизползвания платен годишен отпуск до 31.12.2009 г., т.е. ако работник или служител има натрупани неизползвани отпуски до 01.01.2010 г. - т.нар. „стари отпуски“, последните могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение и се обезщетяват в пълен размер при прекратяването му.
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Следва да се има предвид и че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
Обезщетението се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.
Справка:
чл. 123 , чл. 178, чл. 176а, ал. 1 и 2, чл. 224, ал. 1, чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда
чл. 18, ал. 1, чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
