Според премиера създаването на университета в Перник е
антикризисна мярка.
Важна била близостта до София, както и възможността, която дава новото висше учебно заведение за "вливане на свежа кръв" и повишаване на имиджа на града.
Борисов дал пример с университетите в Благоевград и ползата за общината и за развитието на града.
До две седмици проектът за откриване на университета ще бъде обсъден от Министерския съвет, съобщи министърът на образованието Сергей Игнатов.
Той напомни, че с новия закон за висше образование ще се намали броят на университетите в България, но за пернишкия университет имало място.
Игнатов, който до скоро беше ректор на Нов български университет, препоръча да се обърне внимание на частното образование, защото по този начин ще могат да се подготвят специалисти, без държавата да влага средства.
Проектът е пернишкият политехнически университет да стане „бутиков", да обучава 1800 студенти от страната и чужбина. Там ще работят 200 преподаватели, а български и американски инвеститори били готови да вложат 20 млн. лв в създаването му.
"В България трябва
да се развиват и държавните, и частните висши училища.
И докато държавата трябва чрез подходящи мерки да поощрява добрите си университети, а слабите да наказва, то пазарът е гаранция за качеството на частното висше образование.
Друга гаранция при нас е самият преподавателски състав на бъдещия университет, включително авторитетът на над 30 видни професори в областта на природните и техническите науки", каза неотдавна пред mediapool.bg математикът проф. Михаил Константинов, който е един от ангажираните с проекта.
"Ако ние не успеем да поддържаме високото образователно ниво, което сега обещаваме, то университетът просто ще фалира. Както фалира всяка частна фирма, която се опита да излезе с некачествена стока на свободния пазар", посочи Константинов.
Ръководител на проекта е професорът от Техническия университет в София Христо Христов. Неговата идея е обучението да бъде двуезично - на български и английски, а учебните материали да се предоставят в електронен вариант.
Изпитните работи на студентите нямало да се оценяват от преподавателя, който им е чел лекции, а от чуждестранните преподаватели.
Според проекта в университета ще бъдат разкрити специалностите
информатика, компютърни науки, телекомуникации, архитектура и строителство.
Годишният прием щял да бъде 300-400 студенти, две трети от които - от чужбина.
В преподавателския екип били дали съгласие да бъдат включени освен български преподаватели и учени от Германия, Англия, Япония, Ирландия, Италия, Словакия, Гърция, Унгария, Финландия, САЩ, Израел.
Проф. Константинов твърди, че Перник е "идеалното място" за нов университетски град - близо до София, транспортът не е проблем, особено след откриване на автомагистрала "Люлин", близо до софийското летище.
В Югозападна България друг университет няма с изключение на съсредоточените в Благоевград два - Американския и Югозападния. Въздухът в Перник вече бил чист, "защото за щастие кризата "изяде" мръсните производства", казал Константинов.
Университетът нямало да може да се издържа от студентски такси и затова навлизането на бизнеса ще е средство за неговото развитие.
"Ще сключим договори за сътрудничество с фирми, които ще поемат и ангажименти за провеждане на стажове на студенти. Някои от тях ще предоставят стипендии и даже ще назначат млади хора на работа, когато отговарят на изискванията им.
При нас фирмите и бизнеса ще навлязат реално в университета. Ще се допитваме до тях за учебното съдържание. Ще ги включим в съставя на Академичния и факултетните си съвети, където се решава какви специалности на какво да се учат и кой да ги учи.
Ще привличаме техни водещи специалисти да четат спецкурсове, свързани с професионалната практика. Ще ръководят дипломанти и ще участват в държавните изпитни комисии", обяснява проф. Христов.
Последвайте ни
