В ърховният касационен съд прие, че Борислав Сарафов вече не е и.ф. главен прокурор, поради което отказа да образува производства по негови искания.
Решението не поражда никакви последици за и.ф. главен прокурор, защото има нарочно решение на Прокурорска колегия на ВСС, а то може да се отмени от ВАС, не от ВКС, обявиха пред NOVA в отговор от прокуратурата.
Прокурорската колегия на ВСС остави Сарафов и.ф. главен прокурор
Според държавното обвинение актът на ВКС ощетява потърпевшите по наказателни дела, по които и.ф. главен прокурор е поискал възобновяване на делата.
Решението на ВКС критикува във Фейсбук и Николай Попов, бащата на загиналата в катастрофа Сияна.
„С това свое решение ВКС на практика обезсмисли делото за убийството на Христина и за тежката телесна повреда на Марти. Според постановеното, извършителят на престъплението - Никола Бургазлиев - трябва незабавно да бъде освободен и върнат у дома. Решението поставя под въпрос и всички останали дела, по които и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов е разпоредил разследването да бъде прехвърлено към Националната следствена служба. Същата съдба могат да имат и делата, възложени на прокуратура, различна от компетентната по местодеяние. Такъв пример е делото за блудство с 4-годишно дете в с. Каблешково, което беше прехвърлено от Бургас във Варна“, посочи Попов.
Според Наказателната колегия на ВКС правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват след изтичане на шестмесечен срок, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от заемащия поста Сарафов след 21.07.2025 г., не съставлява валидно сезиране.
С две разпореждания от 02.10.2025 г. – едно на зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) и ръководител на Наказателната колегия и едно на председателя на Второ наказателно отделение, се отказва образуването на производства по депозирани искания от и. ф. главен прокурор за възобновяване на наказателни дела.
При проверката за наличие на основания за образуване на производства по възобновяване по реда на Глава тридесет и трета от НПК е взето предвид следното:
Постъпилите искания са подписани от и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
С решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) по Протокол № 21/16.06.2023 г. Борислав Сарафов е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в чл. 173, ал. 15 от ЗСВ (нова – ДВ, бр. 6/2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) е предвидено, че „при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.
Сарафов остава изпълняващ функциите главен прокурор и след 21 юли
В мотивите на ВКС се подчертава, че шестте месеца от влизането в сила на разпоредбата са изтекли на 21.07.2025 г. Актът на назначаването на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите главен прокурор е влязъл в сила, част е от правния мир като неотменен и се изпълнява и понастоящем. Стабилността на индивидуалния административен акт за определяне на и. ф. главен прокурор от 16.06.2023 г. не е противопоставима на правните последици на новата норма на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ.
„Действието на тази законова разпоредба е такова, че с изтичането на предвидения в нея срок актуалният към влизането ѝ в сила и. ф. главен прокурор Сарафов не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с решение на Прокурорската колегия на ВСС“, категорични са върховните съдии.
Според тях разпоредбата има т. нар. несъщинско обратно действие върху заварени правоотношения, което означава, че законът се интересува от това да регулира отношенията оттук нататък, като не преурежда случаите за назад, приемайки установените дотогава отношения. Нововъведеният правен режим преурежа за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (несъщинска ретроактивност), за разлика от същинската ретроактивност (Решение № 5/11.05.2017 г. на Конституционния съд). Нормата запазва юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила (определянето на и. ф. главен прокурор), но преурежда неговите правни последици.
„Конкретно за случая се налага извод, че лицето, което към момента на влизането ѝ в сила е определено да изпълнява функциите на главен прокурор, с изтичане на предвидените шест месеца от момента на влизането ѝ в сила, занапред не може да изпълнява тези функции. Тълкуването на нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ налага извод, че прекратяването на функциите на и. ф. главен прокурор настъпва ex lege“, се пояснява в разпорежданията. Такива съображения са обосновали решение на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС от 18.09.2025 г., според което правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват по силата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на тази разпоредба, поради което искане за възобновяване на наказателно дело, подадено от и. ф. главен прокурор след 21.07.2025 г., не съставлява валидно сезиране на Наказателната колегия на ВКС и обосновава постановяване на отказ да се образува производство. „В този смисъл не може да се приеме наличие на активна легитимация на и. ф. главен прокурор да подаде искане за възобновяване. В случая лицето, подало искането за възобновяване – изпълняващ функциите главен прокурор, макар формално да попада сред кръга лица по чл. 420, ал. 1 от НПК, не може да осъществява това правомощие съобразно посочената законодателна промяна по чл. 173, ал. 15 от ЗСВ“, се обобщава в мотивите на ВКС.
От „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) поискаха действия по казуса от министъра на правосъдието. Това стана по време на дебатите по промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предвиждат главният прокурор да може да възобновява спрени наказателни производства при изрични основания.
„Кой да избере другия главен прокурор, като ние с вас приехме решение и в момента има конституционно дело по въпроса. Може ли този Висш съдебен съвет да избира главен прокурор? По този въпрос ще ми кажете ли? Нямате какво да отговорите. А по отношение на избора на нов Висшия съдебен съвет критики към нас отправят хората, които провалиха заседанието за началото на тази процедура“, отговори от парламентарната трибуна правосъдният министър Георги Георгиев.
