Е динствената причина за влаковата катастрофа в Хитрино е високата скорост. Това заяви пред шуменския съд днес проф. Мая Йорданова, вещо лице, изготвила експертиза за състоянието на жп пътя на гарата в селото между стрелките с номера 1 и 5.
При взрива преди три години загинаха седмина, разрушени бяха къщите в района.
Локомотивът на дерайлиралия влак - от Хитрино
"Влакът щеше да мине безпроблемно, ако се движеше с 40 километра в час, а не с двойно по-висока скорост", каза професор Йорданова, цитирана от БНР. "Причината за инцидента не е в железопътния път, въпреки че състоянието му не е добро", обясни тя. "Физическите сили, действали на композицията, са довели до обръщането на шести вагон".
При стрелка с номер едно на железния път тя е преминала с 81 км/час, а при стрелка с номер пет, със 78 км/час, като максималната допустима скорост в гаровите коловози е 40 км/час.
"Вещото лице се изрази, че подсъдимите са си правили експеримент с влизането с тази скорост. За мен това не е експеримент, просто никой не е управлявал влака. Скоростта е нараствала безконтролно и влакът е извършвал неуправляемо движение", смята адвокатът на пострадалите при взрива в Хитрино Николай Димитров.
Искат от хората в Хитрино да връщат пари за дограма
Изслушването на професор Мая Йорданова е заради промяна в заключението на предходна експертиза.
Адвокатите на подсъдимите казаха, че приемат експертизата само в писмения ѝ вид, тъй като имало различия при представянето ѝ в съдебната зала.
"Съдържащото се в писмения вид на експертизата беше нещо различно от изложено от вещото лице Йорданова в с съдебната зала. В писмения вид пише, че предвид състоянието на железния път не може да се определи безопасната скорост, а тук на въпрос на частното обвинение даже каза коя е безопасната скорост", посочи Димитър Стефанов - адвокат на един от подсъдимите машинисти.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
