Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или на Велика събота преди празника.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството.
Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Яйцето се пази, за да носи късмет.
Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.
Как ще боядиса останалите яйца е въпрос, който зависи от вкуса на всяка домакиня.
От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената
Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта.
Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.
Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.
Те носят най-разнообразни названия из България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто.
Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас
по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника
Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.
Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 г.
Рисунките върху великденските яйца са "писменост" за здраве, късмет и плодородие, коментира пред БТА Светла Ракшиева, куратор в Етнографския институт с музей към БАН и майстор на писани яйца.
Яйцето по принцип е символ на живота, но то е някак неутрално, не знаем какво идва от него - добро или зло, обяснява тя. Неговото изписване представлява натоварването му с положителен смисъл, посочва майсторката.
По думите й писаните великденски яйца са
символ на плодородието, на възраждането на живота, символ за късмет и здраве
"Хубавите пожелания са изписани чрез рисунките върху черупката на яйцето. Едно време не всеки е бил грамотен, не всеки е можел да пише с букви, но рисунките са тази писменост", отбелязва Ракшиева.
Традиционните елементи за украса са християнските символи - кръста, рибата, също така има флоралните мотиви. Има и много изображения на лоза, дърво на живота, петел, стомна.
Самите орнаменти са плод на въображение, но има и традиционни модели за изписване на яйца от Самоковско, Велинградско и Ихтиманско, които на времето е събирал Христо Вакарелски в архива на Етнографския музей, посочва Ракшиева.
В миналото върху яйцата е имало и надписи - например "Венец на Исус Христос", "Честито Възкресение Христово", "Христос Воскресе", или са били изписвани инициалите на човека, за когото е предназначено яйцето като дар, името на майсторката или годината, в която са отбелязвали Великден.
Писаните яйца са характерни не само за България,
но и за Сърбия, Хърватска, Словения, Унгария, Румъния, Украйна, Чехия, Полша, Германия.
У нас има няколко различни традиционни стила в изписването на яйца.
Велинградчаните боядисват яйцата в мораво и те са единствените, които правят многоцветие по техниката "батик", т.е. най-напред изписват част от черупката с восък, след това жълтосват яйцата, като ги топят в отвара от корени на синчец, после продължават с оранжевото и накрая ги топят във винено червено.
"За разлика от тях в Ихтиманско, Самоковско, Костенец и Етрополе изрисуват белите яйца с черен восък и запълват фигурите с различни цветове. Там се правят и червени яйца с бели шарки", посочва майсторката.
И на двете места обаче - във Велинградско и в Самоковско, се правят т.нар. китанчета и подкитанчета - яйца с вълнени пискюли, които са годенишки яйца,
годеницата ги подарява на годеника си като сватбен подарък,
отбелязва Ракшиева.
Тя обяснява восъчната техника за изписване на яйцата, която е приложима и в домашни условия.
Нужна е восъчна писалка, свещ и въображение. В писалката се поставя малко чист восък, той се загрява на пламъка на свещта, за да се разтопи, и после с него се рисува върху яйцето.
Вече изписаното яйце се потапя за 20-30 секунди в оцет, а след това в студената боя. Оставя се да изсъхне и след това восъкът се снема чрез нагряване и попиване със салфетка или кърпа.
Орнаментите, които са били покрити с восък, остават бели. Ако обаче искаме по яйцето да има повече от един цвят, то се изрисува с восък, поставя се първо в оранжева боя, след като изсъхне онези места, които искаме да запазим оранжеви, се покриват с восък, а накрая яйцето се поставя в червена боя.
Плътното изписване на едно яйце отнема около един час,
споделя майсторката от Етнографския музей, която прави по 1000 писани яйца на година.
По думите й, това не е толкова много, като се има предвид, че велинградските майсторки изписват по 3 000 и дори 5 000 яйца годишно.
Писаните яйца не са за чупене, а за гледане, затова хората казват за някоя мома, че е "гледана като писано яйце", споделя Ракшиева.
Тези яйца се подаряват при гостуванията на близки и приятели за Великден, а майсторките влагат много старание и обич при тяхното изписване.
