Д нес е третият ден от Страстната седмица – Велика сряда. На този ден се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаялата се грешница. Тя успяла да влезе в дома, гдето бил Той, за да засвидетелствува почитта си, а в бързината счупила съда, за да разлее по-лесно мирото.
Някои от апостолите възроптали, че би било по-добре мирото да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. Христос обаче казал да не я смущават, защото нуждаещи се има винаги, а Той няма да е още дълго с апостолите. Тогава Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.
Какво съдържа светото миро и кой може да го приготвя
Светото миро е благоуханна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен чин (ред). При опелото преди погребението Христос е бил помазан с миро. Затова и вечерта на Велики петък има църковна песен „Мироносци идат, с миро Те помазват”.
Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на свето миро имат само главите на отделните напълно автокефални православни църкви – Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия. В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г., пет години след като Вселенската патриаршия я признава за самостоятелна.
Самото мироварене започва от Велики понеделник. Мироваренето продължава три дни. Свареното миро се сипва в няколко съда, наричани конкуми, които след това се внасят в светия олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък. Осветеното миро се пази в специално помещение – миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословението на главата на Църквата.
На Велика сряда обичаят повелява
да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве.
Днес приключва и голямото великденско чистене в къщата, символ не само на нуждата от подреден дом за празника, но и на очистената от грехове душа, готова да срещне Възкръсналия Спасител. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
На този ден вярващите се замислят: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
