Н ад 80% от българите определят четенето на книги като важно. 43% признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Сред четящите се откроява интересът към художествената литература и предпочитанието към хартиен формат на книга. Това се казва в проучване на социологическа агенция „Тренд“.
Мнозинството от българите (83%) смятат четенето на книги за важно. Въпреки това, четирима от всеки десет души (43%) признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години.
Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.
Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес (43%), следвана от липсата на време (34%). Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите (61%). Малко над една пета (21%) предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани.
Почти една трета (30%) заявяват, че изобщо не четат книги.
Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри (24%), съвременната художествена литература (23%), историческите романи (22%), класическата литература (22%) и любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след препоръка от приятел, познат или роднина – това посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета (19%) разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.
Проучването е направено по поръчка на вестник „24 часа“ и е проведено в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
