Трябва да се мисли ако не за една структура за управлението на европейските програми, то поне за мерки за единно управление и контрол за тях, както и намаляване на административната тежест за бенефициентите, каза лидерът на БСП Сергей Станишев пред парламента.
Народното събрание започна днес работа с разисквания по питането на Сергей Станишев и Лютви Местан към министър-председателя Пламен Орешарски за преговорите за многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за 2014-2020 г. и българската позиция.
Парламентът прие решение, според което в срок до два месеца вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова трябва да представи пред Народното събрание актуализирания вариант на проекта на споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.
Кабинетът се задължава още в срок от два месеца вицепремиерът Златанова да представи пред парламента проекта за разпределение на ресурсите по предвидените Оперативни програми за периода 2014-2020 г, а Министерският съвет да обсъди ефектите и ползите от допълнително фокусиране на целите и концентриране на ресурсите в рамките на споразумението за партньорство, насочени към подобряване на професионалната квалификация на работната сила и облекчаване на инвестиционната среда в страната.
Парламентът се съгласи и с предложението на депутат от ГЕРБ решението да бъде допълнено с точка 4, която да задължи вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова в срок до два месеца да представи доклад за напредъка по изпълнение на предварителните условия за средствата от Европейския съюз за следващия програмен период, както и за напредъка по интегриране на политиките по околна среда и изменение на климата и за приноса на интегрирания подход за териториално развитие във фондовете за кохезионна политика за периода 2014-2020 г. във фазата на програмиране и изпълнение на Оперативните програми.
По време на дебатите Станишев изтъкна, че европроектите са основен източник на инвестиране в страната.
Очакваните пари от европрограмите за следващия програмен период ще са с 10% по-малко
от настоящия програмен период, отбеляза Станишев.
Редица страни договориха получаване на допълнителни пари извън европрограмите, продължи той и даде като пример Гърция, договорила допълнително 1,3 млрд. евро, Испания - 1,8 млрд. евро, Италия и Унгария - по 1,5 млрд. евро, а "бедната" Германия - още 700 млн. евро.
България не е положила никакви усилия да договори допълнително финансиране, каза Станишев. Румъния и Словакия са положили усилия да увеличат с една година сроковете за изпълнението на европроеките, а България не е поискала такава възможност. Затова се поставя риторичният въпрос "Кой е спал по време на Европейския съвет" каза Станишев.
"Правителство на ГЕРБ обещаваше, че страната ни ще получи 18-19 млрд. евро за страната. След преговорите правителството се завърна с много по-малко ангажименти", заяви Станишев. От кохезионна политика за България се отделят 120 евро на човек, а в Естония се дават по 388 евро на човек.
По думите му при управлението на правителството на Пламен Орешарски се е повишило усвояването на европарите.
Почти всички държави от ЕС ще получат по-малко пари за следващия програмен период,
каза народният представител и бивш министър, отговорен за усвояването на еврофондовете Томислав Дончев. Той уточни, че Гърция е получила 20 млрд. евро, а в следващия ще получи 12 млрд. евро; парите за Испания намаляват от 35 млрд. евро на 15 млрд. евро; на Италия от 28 млрд. евро на 23 млрд. евро; на Унгария от 25 млрд. евро на 17 млрд. евро; а финансирането за Германия намалява от 26 млрд. евро на 15 млрд. евро. Единствената държава, която няма да получи по-малко пари, е Белгия, отбеляза Томислав Дончев. Народният представител обясни, че има и държави, които са получили пари за най-бедните си региони, но като цяло също ще получат по-малко пари.
"Аз добре си спомням една нощ в 3 без 15 изказването на премиера тогава Бойко Борисов, в което България поиска 200 млн. лева за Северозападна България. Тогава получихме категоричен отказ”, посочи Дончев.
"Малко или много са средствата – при всички случаи, те са недостатъчни на фона на нуждите на България. Във водния и пътния сектор средствата са в пъти по-малко от необходимите. Нито една стотинка, нито един евроцент, от тези милиарди, които обсъждаме, не е гарантиран. Ако контролната система на България не е на ниво, парите ще бъдат спрени, както се е случило. Ако страната ни не спазва параметрите на дефицит, финансирането може да бъде спряно още следващата година”, каза Дончев.
Г-н Орешарски, моля ви по тази толкова важна тема - европейските пари в следващия програмен период, да не допускате политизиране,
защото веднъж в предишно управление бяха спирани фондове и това не трябва да се случи пак, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Той посочи, че заседанията на Европейския съвет са били огромно изпитание и дебатите са продължавали по 36 часа. За първи път се гледаше бюджет с дефицит, в който се даваха по-малко пари, каза Борисов.
"Аз съм щастлив, че четири държави, сред които и България, получихме повече от предишния период, защото не си представям, ако бях премиер в Испания и се върна от 35 на 15 млрд. евро”, коментира още Борисов. Той отново заяви, че е горд от автомагистрала „Тракия”, защото целият народ й се радва.
"Надявам се, че лидерът на европейските социалисти, когато коментира решение на ЕС си дава сметката, че е важно не коя държава ще надиграе друга, за да получи повече пари. Водещо е европейската солидарност”, каза още лидерът на ГЕРБ.
Всички сме съгласни, че е необходим национален консенсус при използването на европрограмите,
каза народният представител Йордан Цонев. Той посочи, че в предишния парламент фактически е бил отказан дебатът по европейското финансиране през следващия програмен период. Възможностите на правителството сега са малки, защото се намираме в края на процеса по подготовката на Договора за партньорство, каза депутатът. Бойко Борисов политизира категорично темата за изпълнението на европроектите, но ние няма да тръгнем по този път, заяви Цонев.
Алиосман Имамов посочи, че основен е проблемът с фективността от използваните европейски средства. "Размерът на средствата по линия на Кохезионната политика са определящи за България, защото страната ни е най-бедната в ЕС. Конвергенцията е основна цел по отношение на евросредствата за България”, отбеляза Имамов. Ако следващите години икономическият растеж не мръдне от кота нула, ние ще имаме сериозни проблеми за решаване, допълни той.
