П родължават сигналите за неприятен мирис и вкус на водата в някои части на София.
От РЗИ-София са изпратили до БНР писмен отговор, в който се посочва, че в периода 30 май - 13 юни в Инспекцията са постъпили 13 сигнала, касаещи влошеното качество на питейната вода по показатели вкус и мирис при потребители с адреси в райони "Триадица", "Слатина", "Красно село", "Младост", "Възраждане" и "Оборище". Инспектори веднага са посетили жалбоподателите, като са взети 9 броя проби. 4-ма от подателите на сигнали от райони "Младост", "Възраждане" и "Оборище" са отказали достъп и пробонабиране.
(Във видеото: Кафява вода и миризма: Граждани сигнализират за замърсяване на река в София)
Взетите проби не показват отклонение по физико-химични, химични и микробиологични показатели, включително показателите мирис и вкус, се казва в писменото становище на РЗИ-София. С писмо от там са препратили на "Софийска вода" 5 от сигналите.
Кафява вода и миризма: Граждани сигнализират за мръсна река в София
"Ние смятаме, че това е от цъфтежа на фитопланктон в язовир "Искър". Смятаме, че това е основната причина", заяви пред БНР Маргита Алексова, мениджър "Качество на водата" в "Софийска вода".
"Тази година регистрираме един по-увеличен цъфтеж на водорасли. Това е причината за тези отклонения, които жителите на София регистрират", допълни тя.
По думите ѝ причините за този увеличен растеж са природни:
"Напоследък климатът е доста странен. В последните години пролетта леко се измества. В язовир "Искър" се наблюдават едни процеси, които са естествени за природата, но пикът им, който обикновено се регистрира през февруари, тази година се регистрира малко по-късно и имаме по-удъжено време, в което тези фитопланктони имат по-бурен растеж".
По думите ѝ обикновено такива цъфтежи продължават около 1-2 месеца.
В интервю за БНР Алексова увери, че отделените вещества от тези водорасли нямат негативно влияние върху човешкото здраве. Тя успокои, че няма цъфтеж на синьо-зелени водорасли, които произвеждат токсини.
При другите водоизточници не са регистрирани такива процеси на цъфтежи на водорасли.
Има съобщения обаче от населени места в Европа, посочи Алексова и допусна, че това е естествен процес на адаптация на природните екосистеми към променящите се външни условия.
“Временното отклонение се дължи на засилено сезонно развитие на фитопланктон в яз. Искър - основен водоизточник на София. Това е следствие от няколко фактора - резките температурни колебания през май, снеготопенето и големите количества дъжд. Това от своя страна предизвиква и промяна в развитието на водните растителни видове. Въз основа на натрупания опит в световен мащаб това се случва в много водни системи по света, като през последните години се ускорява поради климатичните промени. Тази година регистрираме най-големия пик на растежа на фитопланктон за последните 10 години”, гласи съобщението на Софийска вода, цитирано от NOVA.
София потребява най-добрата вода на Балканския полуостров, една от най-добрите в Европа, категоричен бе проф. Петър Калинков - зам.-председател на Българската асоциация по водите.
"Фитопланктонът са микроорганизми от растителен произход, които в своята жизнена дейност живеят, хранят се, отделят екскременти и след това умират. Целият този процес на жизнен цикъл е свързан с отделяне на екскременти, които вече са в разтворено състояние и те са тези, които придават този неприятен мирис и вкус. Отделно при измирането на тези организми - отново са съпроводени с влошаване на мириса и вкуса на водата", обясни той.
По думите му такива микроорганизми винаги е имало в язовир "Искър". За да ги има и да живеят, са необходими някои фактори - храна, кислород, слънчево греене и повишаване на температурата на водата.
Проф. Калинков наблегна на това, което е необходимо на микроорганизмите като храна:
"За да живеят, им е необходим фосфор и азот, а във водата ги има и двете и винаги ги е имало. Откъде идват? Във всички случаи в язовирната вода попадат по някакъв начин отпадъчни води от битово-фекален характер".
Самоков има пречиствателна станция за отпадъчни води, като в последните години тя е била дооборудвана и добавено стъпало за допречистване на водата, т.е. за отстраняване на азота и фосфора, коментира експертът.
Вторият въпрос е за всички постройки и сгради, които са от двете страни на язовира, подчерта той и уточни, че всички те генерират битови отпадъчни фекални води.
"Доколко са взети всички мерки да не попадат отпадъчни води в езерото, не се наемам да кажа".
По думите му тези отпадъчни води би трябвало да се събират във водонепропускаеми резервоари и след това със специална техника да се отвеждат до пречиствателната станция в Самоков. Това обаче струва пари, напомни той.
Задължително трябва да бъдат направени проверки, категоричен бе проф. Калинков.
