ВСС разработва мерки по доклада на ЕК

Н яколко комисии предложиха мерки по отправените ни препоръки от ЕК. Тези мерки решихме да ги изпратим на комисии, които в срок до вторник да ги огледаме наново, да ги прецизираме и в следващия четвъртък ще влезе като точка и вече окончателно

ще бъдат приети тези мерки и ще ги включим в плана си за действие, каза представляващият ВСС Димитър Узунов.

Днес над 4 часа Висшият съдебен съвет (ВСС) обсъждаше Доклада на комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 27.01.2016 г.

На въпрос каква е общата позиция на ВСС, той каза: Ще стане факт в четвъртък, ще разработим конкретни мерки. „Тези мерки по всяка вероятност – така ще предложим да залегнат като част от плана, който правителството предлага”, посочи Узунов.

Мерките са свързани с прозрачността на изборите, с въвеждането на електронното правосъдие.

„Много са, затова не искаме да бързаме, искаме да бъдем прецизни – да няма някъде повторение на мерките и т. н.

Няколко организации, членуващи в Гражданския съвет към ВСС се отзоваха на поканата на кадровиците и казаха своето мнение по доклада в началото на заседанието.

Любомир Герджиков от Сдружение за експертизи финансово-икономически и технически анализи "СЕФИТА" предложи от името на организацията да се открие нарочна пътна карта за решаване на проблемите със съдебните експертизи.

Любомир Авджийски от Института за пазарна икономика посочи критиките, които са най-вече към ВСС и прокуратурата – те са над 18, пресметна той. „ЕК с тези критики и заключения казва, че ВСС не може да изпълнява почти нито едно от своите правомощия, заради които е избран и които са уредени в Конституцията и Закона за съдебната власт”, каза той.

Прокуратурата е втората най-критикувана институция в доклад. Авджийски посочи ред скандали, сред които и немотивирана смяна на представляващия ВСС, поради което счита, че ВСС е компрометиран орган и това води след себе си сериозни негативи за самата съдебна власт – за съда и за прокуратурата.

От Българска съдийска асоциация подчертаха, че те винаги са поставяли на преден план проблема със законодателството

– необходима е спешна промяна в процесуалните закони и Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Първа от членовете на ВСС се изказа Милка Итова, която също обърна внимание на проблема с вещите лица. Също толкова важен, колкото е проблемът с вещите лица, са нерешените проблеми със законодателството. За непрозрачните процедури, за назначенията на административните ръководители, Итова посочи колко административни ръководители ВСС е назначил от началото на мандата. И макар все още да не е избран председател на САС, тя подчерта, че има избрани председатели на другите апелативни райони.

Камен Иванов обърна внимание и на това, че

ВСС не взе активно участие в първата стъпка на т. нар. съдебна реформа, а именно конституционните промени.

Той посочи и че в доклада се говори за липса на прозрачност при назначения, но не и за липса на публичност. Калин Калпакчиев смята, че има нови факти и обстоятелства в последните седмици по записите „Яневагейт” и поиска възобновяване на проверката на ВСС.

Даниела Костова говори за неприятно чувство при прочитане на някои текстове в доклада. Тя бе категорична, че е нямало външен, нямало е и вътрешен начин за образуване за проверката по записите „Яневагейт”. Костова посочи, че първият от записите по „Яневагейт” е изтекъл във вторник 3 ноември 2015г. – ден, в който комисията не заседава, още на следващото си заседание в понеделник – 9 ноември комисията се е самосезирала.

„Моля ви

не подценявайте работата на цялата комисия,

която за 8 заседания за два месеца за бърз отговор работи толкова много, за да стигне до тоя резултат. Ние след като се позовахме на експертизата трябва ясно да кажем, че записът не само е незаконен, но и манипулиран”, каза тя.

Соня Найденова говори, че до момента не са си дали ясен отговор какъв процент от обжалваните решения на ВСС са били отменени от съда.