Магистратът обясни, че в последно време у нас се наблюдава тенденция на масово използване на секретните оперативни способи като доказателства по наказателни дела.
"Не може всяко второ-трето дело у нас или подкуп за 100-200 лева да се разследва със СРС", категоричен бе той. Според Илиев честото използване на "бръмбари" води до конфликт с принципа за публичност на съдебния процес.
"Службите, които работят с този тип информация, трудно възприемат изискванията за публичност и виждам разрешението на проблема така - използването на СРС-та за създаване на веществено доказателство трябва да се сведе до минимум.
Това трябва да става само за да се откриват доказателства при изключително тежки престъпления, извършени спрямо държавата или от големи организирани престъпни групи", подчерта зам.-председателят на ВКС.
По думите му в Европа има съдебни системи, в които изискването за публичност е заложено дори в този ранен етап на разследването.
"Ако прокурорът отиде при съдията със съответния доказателствен материал, но не за да поиска задържане под стража на разследваното лице, а започване на наказателен процес, добре ще помисли с какви материали разполага", обясни той.
Според Илиев в момента не може да бъде постановен отказ за използване на СРС, тъй като по закон изискванията са твърде "пестеливи".
Зам.-председателят на ВКС посочи още, че органите, които разследват престъпленията, могат да използват много повече и другите възможности, които им позволява закона.
"Оперативната работа е нещо много пространно, което не се подлага на такава строга регламентация, както дейността на съда. И тук рецепти няма, но е необходимо повече работа от тези служби, повече търпение, преди да се пристъпи към реализация по едно дело".
Според висшия магистрат често един безобиден разговор, който обаче е записан със СРС, не може да стане публична информация, тъй като е събран чрез секретни методи. Това е проблем, тъй като по формални причини се стига до засекретяването на съдебни дела, които водят до общественото неразбиране на развоя на съдебния процес.
"По закон методите и способите да се придобие тази информация представляват класифицирани данни и са формално основание за засекретяване на съдебните заседания", разясни Илиев.
От своя страна председателят на Върховния съд проф. Лазар Груев допълни, че може да се допусне компромис с използването на СРС по дела, свързани с тероризъм и много тежка престъпна дейност.
"Това изключение не трябва да се превръща в лавинообразна тенденция. Защото тук идва и психологическият момент - на разследващите така им е по-лесно и не полагат достатъчно усилия в друга насока".
Според Груев публичността на съдебния процес е основен принцип в правото и затова се налагат много малки промени в действащото законодателство, за да отпаднат формалните причини за засекретяване на делата, каквито са СРС-тата.
Като друго предизвикателство пред съдебната власт Лазар Груев посочи новият вид престъпност на белите якички, каквито са злоупотребите със средства от Европейския съюз, данъчни и финансови престъпления.
Често магистратите имат питания по тези казуси, тъй като това е много специфична и динамична област, която представлява отчасти нова материя за съдилищата, обясни шефът на ВКС.
Лазар Груев и заместникът му Гроздан Илиев призоваха да се извърши предварителен финансов анализ и анализ на ефекта от евентуалното създаване на специализирани съдилища.
Според тях е нужно предварително да се знае колко пари ще струва на България специалното правосъдие и как ще бъдат избирани хората, които ще го въздават, с какви точно дела ще се занимава специалният съд и какви ще са гаранциите при образуването им така, че да бъдат гледани именно от него.
Двамата коментираха и обсъждания проект за нов Закон за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин.
Те поставиха акцент върху въпроса за гаранциите за човешките права при откриването на процедура по конфискация, без да има предварително произнесена осъдителна присъда.
Ясен регламент кой ще доказва избора на членове на комисията за конфискация с квалифицирано мнозинство и точен критерий за това какво е необяснимо богатство - това са ключови отговори, които според Гроздан Илиев трябва да бъдат дадени при приемането на новия закон. В средата на октомври и по двата законопроекта ще има становища на Венецианската комисия.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
