Следващият ВСС няма да се избира пряко въпреки ЕК

Ч�н �новете на следващия Висш съдебен съвет (ВСС) няма да се избират пряко, според окончателно приетите днес промени в Закона за съдебната власт.

На 31 май говорителят на Европейската комисия  Марк Грей заяви, че комисията продължава да смята, че България трябва да въведе пряк избор на членовете на Висшия ВСС още тази година.

Според приетите промени настоящият състав на ВСС може да избере нов главен прокурор, уточни БНР.

Народното събрание реши днес изборът за членове на да се извърши до 28 септември 2012 г.

Решено беше още до 30 месеца от влизане в сила на закона да се създадат

правила за пряк избор на членове на ВСС от квота на съдебната власт

чрез гласуване по електронен път.

Парламентът промени сроковете, в които се извършва процедурата за избор на председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) и на главния прокурор.

Процедурата се открива не по-рано от шест месеца и не по-късно от три месеца преди изтичане на мандата. По сегашния закон тя се откриваше не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата.

Кандидатите за председател на ВКС, на ВАС и за главен прокурор ще представят концепция за работата си като административни ръководители.

Според Янаки Стоилов от Коалиция за България тези текстове са конюнктурни и

целта им е този ВСС да избере "тримата големи"

в съдебната власт, чиито мандат изтича съвсем скоро. Колегата му Любен Корнезов попита дали този състав на ВСС ще избира новия главен прокурор.

Председателят на правната комисия Искра Фидосова от ГЕРБ обясни, че направеното предложение не е конюнктурно, а се предлага нова процедура, изискваща по-продължително време. Това ще даде възможност за прозрачност, посочи тя.

Христо Бисеров от ДПС смята, че се залага възможността изборът да бъде извършен от два различни състава на ВСС. Приета беше процедурата за избор на членове на ВСС и на Инспектората към ВСС от парламента и от органите на съдебната власт.

Членовете на ВСС ще се избират не по-късно от един месец преди изтичането на мандата. Кандидатите за членове на ВСС ще трябва да представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си.

Органите на съдебната власт избират членове на ВСС не по-късно от месец преди изтичането на мандата на избраните членове. Изборът на член на ВСС от квотата на съдиите и от квотата на прокурорите се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите и на прокурорите при представителство един делегат на 5 души. При остатък, по-малък от 5 души делегат не се избира.

Предложенията за кандидати за изборни членове на ВСС от квотата на съдебната власт може да се правят от всеки участник в събранията на съдиите и прокурорите, придружени с писмени мотиви. Следователите предлагат кандидати за изборен член на ВСС на отделно общо събрание.

Съдиите и прокурорите от всяко събрание могат да предложат на съответното общо делегатско събрание кандидати за членове на ВСС: до 50 души щатно разписание-един кандидат, на всеки следващи 50 души- един кандидат, при остатък над 25 души-още един кандидат.

За избрани да се смятат тези, които на тези събрания са получили мнозинство повече от половината от присъстващите, с тайно гласуване. Когато при първото гласуване кандидатите не са получили мнозинство се провежда повторно гласуване и ако пак нямат мнозинство за избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.

Делегатите на събранията изслушват всеки кандидат, не се изслушват онези, които не са представили писмена концепция и декларация в установения срок. Събранията са публични и се излъчват в реално време по интернет чрез интернет страницата на ВСС.

До месец от края на мандата му изборният член на ВСС се назначава на длъжност съдия, прокурор или следовател, с една степен по-висока от заеманата преди избора

или по негово искане се възстановява на заеманата преди избора длъжност - съдия, прокурор или следовател, като времето, през което е бил член на ВСС, се зачита за стаж.

Фидосова защити позицията на вносителя: "Тези магистрати, които са членове на ВСС и на инспектората към него, пропускат 9 години без възможност за кариерно развитие, затова не трябва да казваме, че имат привилегии. Ако приемем обратната теза как тогава те ще имат мотивация да станат членове на ВСС - те нямат гаранция, че кариерата им ще продължи напред".

Инспекторатът към ВСС ще разглежда жалби срещу нарушения на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Ще се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане или решение на делото в разумен срок.

Те трябва да са подадени в шестмесечен срок от приключването на съответното производство с окончателен акт. Обезщетенията, които могат да се изплащат за забавяне на дела ще са в размер не по-висок от 10 хил. лв.

Според вносителите тази сума е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека.

Проверката за нарушения се извършва от Инспектората към ВСС, а за целта се създава специално звено. Инспекторатът изготвя в четиримесечен срок констативен протокол, който се изпраща в Министерството на правосъдието.

Министърът на правосъдието ще решава дали заявлението е състоятелно или не и ако е състоятелно какъв да бъде размерът на обезщетението. Цялата проверка по заявлението и произнасянето трябва да се извърши в шестмесечен срок.

Обезщетенията се изплащат със средства от републиканския бюджет въз основа на сключено споразумение. Лице, получило обезщетение по този ред, не може да търси обезщетение на същото основание по съдебен ред.

Според Любен Корнезов от Коалиция за България такъв механизъм няма в друга страна от Европа, а ние правим експеримент без яснота какво ще се получи накрая. Според него тези текстове от закона нарушават Конституцията, където ясно са посочени правомощията на Инспектората към ВСС.

Юлияна Колева от ГЕРБ посочи, че няма нарушения на Конституцията и разделението на властите. Инспекторатът не прави нищо повече от възложените му дейности, посочи тя.

Според министъра на правосъдието Диана Ковачева в Италия, Чехия и Полша също има подобни механизми.