П редлагаме най-сериозната съдебна реформа във всички нейни аспекти.
С тези думи министърът на правосъдието Христо Иванов представи публично проектопромените в ЗСВ, които вече са публикувани на сайта на ведомството, и допълни, че идеята е била текстовете в закона да бъдат обсъждани в пакета с тези за промяна в Конституцията.
Той се обяви за широк дебат и посочи, че е готов да отстъпи пред всеки аргумент.
„С текстовете в закона ще се отговори на голяма част от натрупаните международни препоръки на Европейската комисия, ПАСЕ и Венецианската комисия“, посочи Иванов.
„Ако промените в Конституцията не минат в парламента, то ще трябва депутатите да предложат нещо друго и да обяснят защо не харесват нашето предложение“, така Иванов отговори на въпрос за възможността да не бъде събрано мнозинство, което да гласува идеите в пленарната зала.
Промените, подготвени от правосъдното министерство, дават
повече независимост на редовите прокурори и самоуправление на съдиите.
Те предвиждат премахване на предварителните прокурорски проверки, закриване на Върховната административна прокуратура и задълбочени проверки за почтеност на магистратите.
От Закона за съдебната власт да отпадне текстът, че прокуратурата е централизирана, и да остане само, че е единна, предлага екипът на министър Иванов.
При сигнал до прокуратурата ще образуват направо дела, а не проверки, каквато е практиката сега. Ако в рамките на делото сигналът не се потвърди, то делото се прекратява. Редовият прокурор ще е подчинен на административния си ръководител само по отношение на организацията на работа и администрирането на преписките.
Промените детайлизират структурата на бъдещия двукамерен Висш съдебен съвет (ВСС).
Както това е описано и в проекта за изменение на Конституцията, кадровият орган трябва да има съдийска и прокурорска колегия. Шестима от представителите на съдиите ще се избират пряко от Общо събрание на всички съдии.
По същия начин прокурорите и следователите ще излъчат своите общо петима представители от съдебната квота. Вотът ще е таен – с бюлетини или електронно. Останалите съдебни кадровици, от т.нар. парламентарна квота, ще се избират по много детайлно описана процедура. Етичната комисия ще извършва проверки за икономически или политически зависимости, които пораждат съмнения в безпристрастността и обективността на съдия, прокурор или следовател, включително и за принадлежност към клубове, ложи и други.
Общи събрания на прокурорите и съдиите ще имат имат глас при избора на началници.
Дава се правомощие на правосъдния министър да прави предложения за ръководители на прокуратури и на следствени отдели.
Промените в Закона за съдебната власт увеличават правомощията на Съдебния инспекторат, който ще следи за почтеността и имущественото състояние на магистратите. В промените е записано, че магистрат може да бъде началник само два поредни мандата. След пет години работа като редови, той може отново може да се кандидатира за началник.
Проектът предвижда, ако главният прокурор не изпълнява задълженията си, да има механизъм за отстраняването му.
Предложението ще могат да правят най-малко трима членове на прокурорската квота или министърът на правосъдието, а решението ще се взима от Пленума на ВСС с квалифицирано мнозинство от 17 гласа. Подобна възможност е предвидена и за председателите на двете върховни съдилища.
Сред новостите е и процедура по снемане на имунитета на магистратите.
Очаква се до месец текстовете да бъдат внесени в правителството.
