Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев отново обърна внимание на редица слабости на съдебната система и призна, че "дефицитът на справедливост е така болезнено осезаем".
Според него обаче точно това, че е добил ужасяващи размери дава надежда, че вече нещо ще се случи.
Пенчев коментира пред Би Ти Ви и изрази съгласие с анализ на главния прокурор Борис Велчев в столичен всекидневник.
"Изцяло съм съгласен с бележките, много пъти сме обсъждали с главния прокурор тези въпроси и това е така. Има дефицит на справедливост. Имало го е и преди", каза Пенчев.
В статия, озаглавена " За дефицита на държавност и кухия правов ред", която в. "Труд" публикува, главният прокурор подчертава, че от 308 хил. преписки в прокуратурата миналата година само 2500 са образувани по сигнали на контролните органи.
Той пише още:
"Правовият ред в определени сфери е кух и
на практика е едно организирано безредие,
в което правилата нямат стойност и отговорността винаги е размита.
Един обективен анализ би довел, струва ми се, до няколко заключения:
- санкционната система не е уредена по ефективен и практичен начин;
- властта не репресира нарушителите и оттам - не създава респект към закона;
- превенцията на правонарушенията е занемарена и лишена от ефективни механизми.
Вероятно част от тези изводи са пресилени и поради това - несправедливи. Вероятно и аз съм пристрастен, защото търся оправдание и пред хората, и пред себе си, защо дефицитът на справедливост е така болезнено осезаем".
Главният прокурор описва слабостта на системата и законодателството, което прави
трудно осъждането за длъжностни престъпления:
"Една сделка може очевидно да нарушава закона и да е откровено неизгодна, но тя не може да бъде спряна, а контрол може да се упражни единствено след изпълнението й.
Този контрол е само за това спазени ли са процедурите при сключването и изпълнението й. Контрол по целесъобразност не може да упражни нито Агенцията за държавна финансова инспекция, нито Сметната палата.
И да има някаква логика във всичко това, на мен ми убягва. Освен ако логиката не е в това, държавният интерес да бъде лишен от защита, и то по законодателен път.
Всъщност чакаме държавният интерес да бъде накърнен, за да започнем защитата му с наказателноправни средства. На практика обаче защитата и с тези средства до голяма степен е невъзможна.
Тежки нарушения се преследват с непригодни наказателни средства".
Според Константин Пенчев "има дефицит на справедливост и той съществува от първия ден на прехода. Към момента той е добил ужасяващи размери, което дава надежда, че вече нещо ще се случи".
Кадруването на тъмно във ВСС може да се промени,
смята председателят на ВАС.
"В действащия Закон за съдебната власт е заложен лош начин за кадруване. Кадровата политика, която се определя от законодателя е изменяна няколко пъти.
През 2006 г. за два часа са избрани 268 съдии. През 2007 г. кадруването става с конкурс чрез атестиране", обясни Пенчев, според когото държавата трябва да премахне конкурсите на принципа на атестиране.
"Не ме учудва, че от ДПС са говорили със Красьо Черничкия. Той е върхът на много айсберги в съдебната система Най-сетне ние се опряхме на конкретни имена, въпреки че никой от тях не може да бъде вкаран в затвора, за това че е говорил по телефона.
От 20 години има кадруване в съдебната система. Полезното от скандала с Красьо е, че има загатнати имена. Вече никой от привържениците на статуквото не може да каже, че няма проблем", подчерта председателят на ВАС.
"Ако някой си мисли, че основаната роля на Красьо е да лобира за административни ръководители, това е грешка.
Той със сигурност е говорил за много други длъжности като съдии и прокурори от окръжни съдилища.
В кадруването няма правила, дори ние във ВСС не знаем за кого гласуваме", каза Пенчев.
Без правила в един момент човек, който иска да бъде назначен, търси контакт с хора от ВСС. Трябва сега и веднага да се махне механизмът за кадруване и да се сложи друга чиста форма, която да не буди съмнение", категоричен е висшият магистрат.
Необходима е конституционна промяна за статута на главния прокурор, заяви преди заседанието на ВСС главният прокурор Борис Велчев.
По думите му статутът трябва да се промени така, че главният прокурор да има чисто административни функции.
В момента, по думите на Велчев, първият обвинител в държавата е недосегаем, но това е лошо, защото той носи отговорност за всички отрицателни неща в прокуратурата.
