Според прогнозни резултати от
национално представително проучване на "Медиана",
поместени в "Труд", на изборите за 41-во Народно събрание при 58% избирателна активност 30% гласуват за ГЕРБ, 25% - за БСП, 11.9 - за ДПС, 10.3 - за "Атака", 7.6 - за "Синята коалиция", 4.4 - за НДСВ, 4.00 - за РЗС, 3.9 - за "Лидер" - "Новото време".
"Няки казват, че социолозите дават едни или други числа, за да манипулират избирателите. Да ги накарат да гласуват за едни или други, да ги откажат от гласуване, да си промнят избора. Това е точно така", пише шефът на "Медиана" Кольо Колев.
И обяснява: "Порядъчният социолог дава картината, каквато е в момента, и фактически ви казва и пита: Това е, което сте на път да направите. Харесва ли ви? Това ли е, което искате да се случи?
И избирателят, с разума и волята си, е в своето право да променя тази картина - да гласува въпреки всичко, да се откаже от гласуване, да си промени избора. Но това прави избирателят - с правото му на информиран избор - а не социологът".
"Медиана" дава днес своите данни след проучване в периода 15-20 юни с 1193 души.
Според Колев избирателите ще поставят управляващите и опозицията в патова ситуация. Засега изглеждало вероятно управляващата тройна коалиция да получи подкрепата на около 42% от избирателите, а всички останали (без "Атака", с която никой не иска да играе - казва Колев) ще вземат около 46% от гласовете.
Социологоът твърди, че БСП има потенциал до изборите да достигне ГЕРБ. "Лидер" и РЗС въпреки впечатляващите си резултати на евроизборите, се намират на ръба на 4-процентова бариера, НДСВ са над този праг, но не могат да бъдат абсолютно сигурни.
Според шефа на "Медиана" данните показвали, че евроизборите са се отразили най-добре на "Синята коалиция" и ако там могат да издържат още 10 дни без вътрешни скандали, шансовете им за добро представяне са сериозни.
Проучването на Агенция АФИС,
представено в "Монитор" от члена на Висшия съвет на БСП Юрий Асланов, изглежда така: за ГЕРБ щели да гласуват 27.9% от анкетираните, а за "Коалиция за България" - 25%, за ДПС - 15.1%, "Атака" - 10.2%, за "Синята коалиция" - 6.4, НДСВ - 4.2, "Лидер" - 4.0, РЗС - 3.7%.
Това, което се е случило или се случва след изборите за Европейски парламент на 7 юни, е нарасналата (растящата) подкрепа за големите партии и разполагането на по-малките в рисковата зона около 4-те процента. Най-рязко обаче е скочила подкрепата за БСП, чиито избиратели традиционно омаловажават европейската тематика, но се мобилизират за вътрешнонационални сблъсъци, твърди Асланов.
Според него избирателната активност ще се увиличи с 12-15 пункта, с което числото на гласуващите на 5 юли със сигурност ще прехвърли психологическата граница от 50% спрямо броя на всички български граждани, имащи право на глас. А спрямо броя на реалните избиратели, който е значително по-малък от списъка на ЦИК, активността ще прехвърли 60%, а може и повече.
ГЕРБ и БСП ще прибавят нови гласоподаватели за сметка на различни електорални групи. Завишената подкрепа за ГЕРБ щяла да дойде от негласували на евровота или гласували за други партии в пропорция едно към три части, докато над 90% от новите гласоподаватели на БСП щели да са за сметка на въздържалите се от гласуване на 7 юни.
Очакваната по-висока активност праща НДСВ, "Лидер" и РЗС в зоната около фаталния 4-процентен праг. Прогнозата за успеха или неуспеха на всяка една от трите партии е условна, като първите две са в по-добра позиция от третата, твърди анализаторът на БСП.
Той е убеден също, че всички съмнения около потенциалния успех на "Синята коалиция" са отпаднали и тя ще бъде парламентарно представена политическа сила, макар и с по-нисък пропорционален резултат, отколкото получи на изборите за Европейски парламент, също заради по-високата избирателна активност.
На най-много мажоритарни депутати може да се надява ГЕРБ - 15-16, БСП ще има 10, а останалите 5 ще идат при ДПС, казва пред "Стандарт"
Васил Тончев от "Сова Харис".
Мажоритарният вот ще даде сериозно отражение на резултата от парламентарните избори. Гласуването при него няма да бъде на базата на партийната принадлежност - влияние ще окаже и името на кандидата. Очаква се и прегрупиране на гласове, тъй като не мисля, че партийните централи биха могли да насочват настроенията на гласоподавателите. Предпочитанията ще се съсредоточат върху определени личности с различна партийна подкрепа. Ще доминират трите водещи политически сили.
Възможностите за пробив на по-малки формации Тончев вижда поне на две места. Едното е в Кюстендил. Там освен партия "Лидер", която има сериозни позиции и ще се намеси по-сериозно в битката, интересен кандидат ще бъде и Пламен Галев - единият от известните братя. Той ще получи широка подкрепа от Дупница и може да вземе доста гласове от двете водещи партии в района - БСП и ГЕРБ.
Това оттичане на гласове пък може да помогне на кандидата на "Лидер" - Никифор Вангелов, да спечели мястото. Другият от "братята Галеви" - Ангел Христов, който се състезава в Перник, няма особени шансове, според проучванията на "Сова Харис".
Там Весела Лечева стои най-убедително и с подкрепата на БСП почти сигурно ще спечели.
Другото място, където може да има изненада, е Монтана - там Борислав Великов има силно мажоритарно присъствие, а партията, която го е излъчила - "Лидер", се радва на добра подкрепа. Великов ще води равностойна борба с представителите на ГЕРБ и на БСП.
По принцип има сериозен апетит най-вече към пропорционалните листи. Неслучайно във всички партии стават скандали за тях. Мажоритарните номинации пък са подценени, тъй като, ако бъдат избрани за депутати, напуснат парламента и отидат в изпълнителната власт, следват нови избори. Затова и тези състезания между личности не са толкова привлекателни за партийните лидери.
Партиите можеха да излъчат за мажоритарни кандидати много по-известни, по-утвърдени политици, но това не се получи именно поради тази им особеност, казва Васил Тончев.
криза, която тихо расте" />
