Р акът на дебелото черво вече не е диагноза само за възрастните хора. През последните години медицината наблюдава тревожно „подмладяване“ на колоректалния карцином – заболяване, което все по-често засяга хора, родени след 1980 г., и диагностицирането му преди традиционно считаната за рискова възраст вече не е прецедент. Тази тенденция постави на преден план въпроса за превенцията, като водещи специалисти са категорични: профилактиката трябва да започне след навършване на 45-годишна възраст, дори при пълна липса на оплаквания. При наличие на фамилна обремененост – ако родители, братя или сестри са засегнати от заболяването – скринингът е наложителен още по-рано, около 40-годишна възраст.
Четири симптома на рак, които не трябва да се пренебрегват
- Комплексната заплаха на модерния начин на живот
Защо броят на случаите расте? Според доц. д-р Александър Кацаров, началник на Първо отделение в Клиниката по гастроентерология на Военномедицинска академия (ВМА), отговорът се крие в комбинация от фактори. От една страна, подобрените диагностични възможности на съвременната ендоскопия позволяват откриването на предракови изменения и ранни форми, които доскоро са оставали недиагностицирани. От друга страна, начинът ни на живот оказва пагубно влияние: небалансирано хранене, висока консумация на преработени храни, заседналост, наднормено тегло и хроничен стрес. Взаимодействието между генетичната предразположеност и факторите на околната среда остава в центъра на проучванията, тъй като точният механизъм за развитие на полипите – предшественици на карцинома – все още не е напълно изяснен.
- „Тихият“ убиец, който можем да спрем
Колоректалният карцином е коварен, защото полипите, които го предшестват, обикновено протичат без никаква симптоматика. Те не причиняват болка и остават „невидими“ за пациента, докато не започнат да предизвикват микроскопично кървене, което е незабележимо с просто око. Именно това налага въвеждането на скринингови програми, базирани на теста за окултно кървене в изпражненията, който се препоръчва на всеки две години след 45-годишна възраст.
Доц. Кацаров подчертава, че положителен резултат от такъв тест не е диагноза за рак, а сигнал за необходимост от допълнителна консултация. Причината за кървенето може да се окаже полип, хемороиди или друго доброкачествено състояние. Ключовото е, че при положителен резултат пациентът се насочва към колоноскопия – златен стандарт, който позволява откриване и отстраняване на предракови образувания. Когато един полип бъде премахнат цялостно и навреме, рискът от последващо злокачествено заболяване на практика се елиминира, което подобрява прогнозата и намалява тежестта върху здравната система.
- Българската медицина на световно ниво
Въпреки че българските гастроентеролози работят с най-съвременна апаратура и по нищо не отстъпват по подготовка на европейските си колеги, професионалистите често се сблъскват с финансови бариери. Разликата между водещите здравни системи във Франция или Германия и българската не е в уменията на лекарите, а в ресурса. Високотехнологични консумативи, като ендоскопски стентове на стойност около 3500 евро, често не се покриват от НЗОК, което затруднява рутинното им приложение.
„Когато дадена технология не се използва заради цената, се губи възможност за натрупване на опит, което е загуба както за лекарите, така и за пациентите“, отбелязва доц. Кацаров. Въпреки това, българската школа продължава да развива традициите си във ВМА, подготвяйки специалисти, които прилагат сложни процедури като субмукозната дисекция – метод за цялостно отстраняване на лезии в едно парче за прецизна диагностика.
- BULENDO 2026: Мост към световния опит
Стремежът към усъвършенстване ще бъде във фокуса на предстоящия Международен симпозиум по гастроинтестинална ендоскопия BULENDO 2026, който ще се проведе на 26 и 27 юни 2026 г. в НДК. Събитието ще предложи демонстрации на живо от операционните зали на ВМА, където водещи световни експерти, сред които авторитетът д-р Питър Драганов от САЩ, ще покажат най-новите техники заедно с българските си колеги.
Симпозиумът обръща специално внимание и на екипния характер на съвременната медицина, като за пръв път включва самостоятелен сестрински модул. Организаторите са осигурили и свободен достъп за студенти по медицина – инвестиция в бъдещото поколение лекари, които още в началото на пътя си ще могат да се докоснат до добрите световни практики. „Здравната система се крепи на хората, затова усилията ни трябва да бъдат насочени не само към лечението, но и към системната превенция“, заключава доц. Кацаров.
