Н е търсим начин за задължителна ваксинация.
Това заяви служебният министър председател Стефан Янев, който даде разяснения пред журналисти за допълнителните мерки относно намаляване на броя на случаите на COVID-19. Стефан Янев посети Центъра по молекулна медицина и Катедрата по медицинска химия и биохимия в Медицинския университет – София, заедно с образователния министър Николай Денков.
"Дали сме в пика на четвъртата вълна, или той предстои, предстои да видим. До момента обществото е достатъчно добре информирано за разработения план, който Министерството на здравеопазването представи неколкократно с всичките му разновидности както по отношение на подготовката на здравната система, така и по отношение на мерките, които се взимат, Аспектите са няколко. Ще откроя само три. По отношение на здравната система са взети мерки и е направен план за нарастване на усилията при необходимост. Там, където е необходими да бъдат разкрити нови клиники в болниците, ще бъдат открити такива. Финансирането на допълнителната здравна помощ е въпрос, който е част то актуализацията на бюджета и се надявам тя да се случи и тези пари да бъдат осигурени", посочи Янев.
"Другият аспект е свързан с ваксинация. Ваксинационната кампания е довела до определени резултати. Имаме повишаване на ваксинирането на хората над 60-годишна възраст, които се предполага, че са по-податливи и по-лесно биха могли да бъдат афектирани от нова COVID вълна. Да кажем, че тази част е изпълнена. За друг тип поведение по отношение на ваксинацията, искам да опровергая всякакви видове спекулации, че търсим начин за задължителна ваксинация. Няма такова нещо. Това е право на всеки един да решава кака иска да управлява личния си живот и личното си здраве. В тази посока не правим никакви стъпки. Появиха се идеи за ваучери и допълнителни стимули. Това е личен избор и ако човек не иска да поеме тази отговорност, той няма да иска да се ваксинира", добави премиерът.
"Третият аргумент във връзка с COVID вълната и мерките е, че нашата философия като правителство е всички мерки, които се взимат да бъдат безкрайно щадящи за бизнеса. Животът трябва да тече нормално независимо от ситуацията. Ние сме достатъчно отговорни да вземем и индивидуални мерки в случай на необходимост", допълни Янев.
Ангел Кунчев предложи нови ограничителни мерки срещу COVID-19
"Навсякъде, където е възможно, учебната година ще започне присъствено", каза министърът на образованието и науката Николай Денков.
"Многократно обяснихме, че нашата основна грижа е максимално присъствено обучение при здрави учители, защото иначе няма как да направим присъствено обучение. Това означава, че съгласно новия подход в зависимост от това каква е ситуацията в даден град и регион ние ще позволим максимално присъствено обучение", заяви Денков.
"Оценката за това какво предстои се прави седмица за седмица. Има доста голяма доза неопределеност. Изчакайте да наближи 15 септември. Навсякъде, където е възможно, учебната година ще започне присъствено. Поне за 1-ви клас, ако е много тежка ситуацията, ще се постараем да се видят и съберат поне в двора на училището. Ако можем, ще го направим и за останалите. Написали сме в плана, че дистанционно ще излизат високите класове – 11-и и 12-и и ако трябва след това 10-и и 9-и клас", посочи министърът.
"Поставили сме като изискване при тежка ситуация да осигурим 50% присъствие на учениците. Как ще стане това зависи от конкретните училища. Това ще бъде решавано на ниво училище със съгласуване и наша санкция", допълни той.
"Следващата година ще има финансиране за първите 1000 геномни изследвания, които България е поела като ангажимент да изпълни и предостави на европейската база данни", каза още Стефан Янев.
"Днес сме на гости на Медицинския университет по повод това, с което се занимават специалистите в катедрата – медицина, свързана с геномните изследвания. Това е нещо изключително важно и иновативно, което нарежда България сред развитите европейски страни в това от отношение. Оборудването, което разгледахме, е част от един европейски проект, който е свързан с изследването на геномни и тяхната приложимост от гледна точка на възможност за определено лечение и иновативни решения и развитие в областта на лекарствените средства", посочи Янев.
Поне 3 милиона лева са необходими за генериране на първите 1000 генома, с които България ще участва в проекта "Геномът на Европа" във връзка с инициативата "1+ милиона европейски генома" (1+MГ). Парите ще бъдат осигурени от държавата в рамките на Национална пътна карта за научна инфраструктура 2017-2023 г. До края на тази година ще бъдат отпуснати 1 млн. лв., останалите 2 млн. лв. ще бъдат заложени в бюджета за 2022 г., съобщиха от Министерството на образованието.
България е част от инициативата “1+МГ”, чиято задача е да се съберат един милион генома в рамките на Европейския съюз до края на 2022 г. Участват 22 държави от ЕС, Обединеното кралство и Норвегия. Всяка от тях ще генерира чрез секвениране уникална национална референтна колекция от геномни данни. Тя ще бъде от полза за персонализираните стратегии за здравеопазване и превенция в съответната страна. В рамките на инициативата "1+MГ" националните колекции ще образуват "Геномът на Европа" - референтна база данни за изследвания и иновации в здравеопазването. Тя ще помогне за превенцията и лечението на много социалнозначими заболявания като рак, диабет, болести на сърдечно-съдовата система.
С парите, които МУ-София ще получи от държавата, България ще създаде своя база от геномни данни, с която ще се включи в "1+МГ". Центърът по молекулна медицина вече има достатъчно подготвени специалисти и е оборудван с необходимата високотехнологична апаратура. В МУ-София премиерът Янев и министър Денков видяха две лаборатории, които разполагат с няколко модерни платформи за секвениране, включително с най-високопроизводителен секвенатор от ново поколение, единствен в България.
"Имаме експертна и технологична готовност за мащабни проучвания при различни заболявания - редки, социално значими, както и за популационни изследвания и генериране на геномни данни", обясни акад. Лъчезар Трайков, ректор на МУ-София.
С помощта на тази апаратура по проект, финансиран от фонд "Научни изследвания" (ФНИ) на Министерството на образованието и науката, ще бъдат изследвани и анализирани също геномите на гостоприемника и на вируса при българи, преболедували COVID-19. Целта е да се открият генетичните причини, свързани с по-тежкото протичане на заболяването. Оборудването вече се използва и за най-съвременна диагностика на редки генетични заболявания.
Освен сектора по геномика, акад. Трайков показа на премиера Янев и министър Денков също Лабораторията по микрочипов анализ, в която се извършват изследвания за пренатална и постнатална диагностика на наследствени болести, както и за изясняване на генетичната причина при редица редки генетични синдроми. В Лабораторията за сигнална трансдукция на гостите бяха представени високоспециализирани изследвания, чрез които на клетъчно и биохимично ниво се изясняват промените в човешкия организъм, водещи до различни заболявания. Те помагат също за намиране на иновативни лекарствени средства и методи за лечение и за бърза диагностика, включително и за COVID-19.
Колко от ваксинираните и преболедувалите могат да се заразят повторно с COVID-19
COVID-19: 451 нови случаи за последното денонощие
Откриха нов вариант на коронавируса, най-мутиралият досега
