Д епутатите приеха на първо четене изменения във формулировката на празника 24 май като официален празник. Със 73 гласа "за", "против" - четирима и въздържали се - 34, промяната във формулировката, предложена от ПГ "Обединени патриоти" бе подкрепена на първо четене в пленарна зала.
С направените изменения денят 24 май ще се отбелязва в календара като "Ден на българската писменост, просвета и култура", а не като "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост".
Предложението бе подкрепено от ГЕРБ с уговорката, че подобна промяна по същество се нуждае от национален дебат и консенсус.
Според вносителите коректното и исторически издържано определение на празника, честван на 24 май е - Ден на българската писменост, просвета и култура, се посочва в мотивите.
"Празникът винаги е бил изява на българската национална еманципация и като основна полза от промяната в наименованието му може да се отчете историческата истина в изписването му. Нашата писменост, просвета и култура се градят върху кирилицата, която според световната историческа наука е създадена в българската държава от учениците на Кирил и Методий и оттук се разпространява в целия свят до ден днешен. Настоящата формулировка омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура и я превръща в част от славянските идеи и писменост", се посочва в доклада на комисията по труда.
В доклада се изтъква, че са постъпили отрицателни становища на Института за български език при Българска академия на науките и Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при Българска академия на науките. Според тях "премахването на израза "славянска писменост" ще доведе до загуба на общославянската значимост на делото на братята Кирил и Методий и ролята на българската държава в това отношение.
В хода на дебата Тома Биков от ГЕРБ заяви, че в този дебат трябва да участват всички български граждани. Без съмнение, за нас, този празник е най-важният, коментира той и допълни, че все в обществото стои дебатът, кой е националният празник на България, дали това да е 3-ти март или 24-ти май.
По думите му 24-ти май е празник, през който възниква съвременната българска национална идентичност. Този празник е безусловно приет от цялото българско общество и когато се правят такива промени, трябва да се потърси възможност за постигане не само на политически консенсус, а на национално съгласие. Биков заяви, че между двете четения, от ГЕРБ ще търсят диалог с всички обществени организации, така че ако се променя формулировката на празника, от това да произтече национално съгласие, а не разделение. "Ние не желаем да постигаме такъв резултат", категоричен бе Биков.
Валери Жаблянов, който напусна парламентарната група на "БСП за България" и в момента е независим народен представител, посочи, че прави изказване от името на "неформалната група на прогресивните социалисти".
Той обвини патриотите, че това им предложение, е резултат гузната им съвест и "проспиването" на Договора за приятелство и добросъседство с Република Северена Македония. Той бе категоричен, че празникът възниква като празник на славянската писменост и култура.
В реплика проф. Милен Михов от "Обединени патриоти" заяви, че сами се отказваме от нещо, което исторически и културно ни принадлежи и припомни, че това определение на празника е прието от Деветото Обикновено народно събрание, избрано по така наречената "Живкова конституция". Трябва ли все още да следваме написаното от това последно тоталитарно събрание, попита Михов.
Народното събрание отхвърли друго предложение за промяна в Кодекса на труда, направено от ПГ "Обединени патриоти", с което се предлага да бъде обявен за официален празник църковният празник Успение на Пресвета Богородица, честван на 15 август.
Предложението бе гласувано с 27 гласа "за", един - "против" и 90 - въздържали се.
БАН изрази недоумение за скандалната руска изложба
5 книги, които всеки българин трябва да прочете
България – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
криза, която тихо расте" />
