В Централната избирателна комисия (ЦИК), която ще бъде избирана по новия Изброен кодекс, партиите в парламента ще имат квотно представителство и ще бъдат допуснати представители на граждански организации. Това каза Мая Манолова, зам.-председател на Народното събрание (НС) и председател на Временната комисия за изработване на проект за нов Изборен кодекс, при представянето на кодекса в НС.
Важно изискване на международните авторитетни организации е ЦИК да бъде професионална. В първия вариант за нов Изброен кодекс бяхме заложили изцяло експертна, независима, професионална комисия, която да се избира от българския парламент след открита публична процедура. Тъй като това предизвика сериозни възражения от страна на опозицията, включително ГЕРБ, както и от страна на президента, ние коригирахме тези текстове, така че в ЦИК, която ще бъде избирана по новия изброен кодекс, партиите в парламента ще имат квотно представителство.
За първи път въвеждаме възможността граждански организации да имат свои представители в ЦИК. Остава и възможността да бъде проведено едно публично изслушване в правната комисия на парламента на всички кандидати, които ще бъдат предложени от партиите. Запазва се и правото на президента да назначи с указ членовете на Централната избирателна комисия след проведено изслушване и след съответни предложения на партиите.
Според новия Изборен кодекс, всички заседания на избирателните комисии ще бъдат показвани онлайн. В тях ще имат право да участват наблюдатели, застъпници и медии.
За първи път в новите изборни правила се предвижда присъствие на наблюдатели, освен във всички фази на процеса, и на всички заседания на всички изборни комисии, включително се предвижда да има наблюдатели, при въвеждането на резултатите в информационно обслужване и достъп до софтуера на машинното гласуване, което на следващото гласуване ще се въвежда експериментално.
Манолова обясни защо е необходим нов Изборен кодекс. По думите ѝ действащият изборен кодекс е предизвикал хаос и манипулации на изборите през 2013 г. и не отговаря в пълна степен на международните стандарти за честни избори.
Новият кодекс, който беше приет на първо четене и мина през комисията в парламента, се очаква тази седмица да влезе в пленарна зала, допълни тя.
Малко по-късно стана ясно, че от страна на Венецианската комисия са постъпили забележки по проекта.
"Венецианската комисия има сериозни забележки към активната регистрация, която сме предвидили в новия изборен кодекс и ще се съобразим с препоръките й, каза пред журналисти Мая Манолова.
"Ще се опитаме да прецизираме текстовете до пленарна зала. Имат забележки към начина, по който е разписана активната регистрация. Ще преосмислим още веднъж дали да остане активната регистрацията. Проблемът с избирателните списъци в България е ясен. Българските граждани, които живеят в чужбина, макар да са длъжни да заявят адреса си, не го правят. На практика, българската държава не знае къде се намират тези близо 2 млн. български граждани. Всъщност те се включват в избирателните списъци в България, и няма как да бъдат извадени от тях, докато не се промени радикално самата система за гражданска регистрация. До тогава решението беше активната регистрация. Ще се съобразим с препоръките на Венецианската комисия", обясни Манолова.
Едва тази сутрин видях становището, ще го четем много внимателни в рамките на днешния ден, допълни Манолова. За мен не е изненада тяхната критика за активната регистрация. Има проблем, има още по-голям проблем с начина на съставяне на избирателните списъци в България. Това е най-трудната част по отношение на Изборния кодекс – признавам си, каза още Манолова.
