З а разлика от напрегнатата ситуация на конфронтация и междупартийни сблъсъци през март, април показа привидно намаляване на напрежението, показва анализ на института "Иван Хаджийски" за политическия април, представен днес пред журналисти.
През април видяхме партия ГЕРБ по-кротка и по-малко настъпателна от всякога - те не диктуват политическия дневен ред, не натрапват темите за "политическите чистки", не напомнят за подписката за референдума, подкрепена от тях, не изграждат кампанията си около второто място на Пеевски в листата на ДПС, не дадоха решителна подкрепа на президента Плевнелиев.
Това посочи в анализа си Димитър Ганев.
Виждаме един беззъб Борисов, не знаем на какво се дължи това, добави Ганев. "По всичко личи, че тази кампания няма да се етнизира, няма да се натиква и ДПС в ъгъла. Има знаци и на нова политика на ДПС към други партии, но това не трябва да се чете като евентуално партньорство с ГЕРБ", смята Ганев.
Политическата война беше заменена от дипломация, която прилича на мъртво вълнение - отгоре е спокойно, но отдолу има течения и могат да изплуват политически трупове, коментира Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл". Според него партиите не искат да правят резки движения, които биха могли да се обърнат срещу тях и да намалят шансовете им за първо място или за влизане в Европарламента.
Според анализаторите това дава възможност да се очертаят два сценария - или всеки от политическите играчи пази арсенала си за след изборите, или че финалът на кампанията ще бъде използван за решаващ удар - чрез големи разкрития и драстични ходове.
Петър Емил Митев е на мнение, че "снарядите" се пестят за "сражението" и през април сме наблюдавали по-скоро "окопаване". За разлика от евровота през 2009 г., сега никой не изглежда сигурен в представянето си, обобщи той.
От института отчитат два процеса с предсказуем резултат - утвърждаване на доминацията на БСП в лявото и ГЕРБ в дясното пространство. Въпросът за балансьора обаче не бил решен.
Анализаторите обръщат внимание на необичайно засиленото лидерско присъствие в листите на партиите - водачите на листите на повечето формации са техните лидери. Обяснението е, че българските политици осъзнават значението и залога на предстоящия евровот.
Борис Попиванов отбеляза, че предизборната ситуация поставя политическите сили на двоен кантар - от една страна противопоставянето на БСП и ГЕРБ за първото място, и състезанието за влизане в ЕП между Реформаторския блок, България без цензура, АБВ, "Атака", НФСБ.
Според Андрей Райчев въпросът на тези избори не е кой ще спечели, а кой ще загуби. Той смята, че класическата десница загива, макар че са извадени нови млади лица и някои фигури са отстъпили на заден план.
Райчев отбеляза, че Волен Сидеров има нов етап на еволюцията си - първо от национализъм към социализъм, сега към русофилство. Това е много силен ход, сериозна политическа ниша, смята социологът.
При БСП анализаторите констатират тактически проблеми с повишена сложност, като посочват, че е важно за социалистите да се стесни ножицата между проевропейската позиция спрямо Русия и проруските настроения на електората.
Най-тежкото изпитание за партията сякаш няма да бъдат самите евроизбори, а времето непосредствено след тях, коментират анализаторите. Според тях ДПС се чувства сигурно в електората си и по традиция преди избори тръгва да повишава цената си с обичайната практика на "отворените врати".
ДПС не печели, ако бъде възприемана политически и обществено само като партньор на БСП, нейната роля на балансьор винаги е носила повече позитиви и това става още по-важно сега, когато други формации, например "България без цензура", правят заявки за същата ниша, смятат от Института.
Темата "Украйна" ще окаже влияние върху българската еврокампания, но поради динамиката на събитията е трудно да се прецени в каква степен и в чия полза, коментират от института. В анализ по темата за Украйна анализаторите отбелязват, че кризата там се задълбочава.
Според тях българските фирми вече търпят значителни загуби от тази криза и по-нататъшна ескалация или поддържане на днешното високо равнище на конфронтация могат да направят загубите за България твърде чувствителни в редица сфери, сред които енергетика и туризъм.
