Увеличаваща се дистанция между ГЕРБ и БСП е една от тенденциите през последните дни, според социолозите от МБМД и "Алфа рисърч"
Около 3,5 - 3,7 млн. избиратели ще гласуват на изборите на национален парламент, прогнозира директорът на МБМД Мирослава Радева на пресконференция.
Възможно е тази граница да бъде премината, в зависимост от кампанията в последната седмица, добави Радева.
Симпатизантите на ГЕРБ се увеличават, но при другите няма съществени промени. Разликата между ГЕРБ и БСП ще бъде между 9 и 10%, прогнозира Радева.
90% от гласувалите на евроизборите ще повторят вота си, а 8% - ще се преориентират, сочели данните на МБМД.
Радева обаче подчерта, че около 1 млн. души, които не са гласували на евроизборите смятат да се включат в парламентарните избори.
Две седмици преди парламентарни избори 2009 националното представително проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 15-22 юни по поръчка на в. "Дневник", откроява четири водещи характеристики на актуалната политическа ситуация:
- Относително висока мобилизация за участие в изборите
- Увеличаваща се дистанция между ГЕРБ и БСП
- Шанс за осем политически сили да прескочат 4%-та бариера
- Доминираща е обществената подкрепа за дясноцентристки кабинет и промяна
на сегашната управленска формула
53% от анкетираните от "Алфа рисърч" заявяват, че със сигурност ще отидат до урните на 5 юли, 16% се колебаят, а 31% са категоричните, че няма да гласуват. Пресметнато в абсолютен брой, това означава долна граница от приблизително 3.5 млн. участници в изборите, която е малко по-ниска от изборите през 2005 г., когато гласуваха около 3 млн. и 650 хил. души.
Ако обаче тенденцията към мобилизация продължи, което не смятаме за изключено, избирателната активност от 2005 г. може дори и да бъде леко надмината, посочват от социологическата агенция.
От ръста в активността печели преди всичко ГЕРБ,
която достига подкрепа до 31.5% и така увеличава дистанцията си с БСП от 6% на европейските избори до 10-11%.
Като най-голям риск пред ГЕРБ социолозите посочват опасността да не успее да оползотвори максимално своя потенциал и при по-ниска активност да сближи позиции с левицата.
Като относителен дял "Коалиция за България" запазва позиции, близки до тези, регистрирани на европейските избори (20.2%).
БСП почти е изчерпала ресурсите си за разширение и трудно би могла да надхвърли регистрираните в проучването нива. Известен бонус за нея може да бъде спечелването на мажоритарните мандати в региони, където ДПС не издига кандидати, но това няма да даде сериозно отражение върху цялостната й електорална тежест, посочват от "Алфа рисърч".
С 13.5% обща подкрепа и пет региона с ясно изразено електорално преимущество ДПС се очертава като трета политическа сила. Относителната тежест на движението обаче може да намалее при по-висока избирателна активност. Обратното, ако активността е по-ниска, ДПС може да достигне и до 15-16% от депутатските места.
"Атака" успява да запази твърдата подкрепа на около 10% избиратели, като компенсира загубата на позиции в столицата и някои големи градски центрове с ръст в по-малките селища.
Петият стабилен и сигурен участник в следващия парламент е "Синята коалиция", която, според "Алфа рисърч", дори увеличава подкрепата си при нарасналата избирателна активност. Освен това тя се нарежда веднага след ГЕРБ като партия, която би била предпочетена за "втори вот" - т.е. ако по някаква причина колебаещите се дясноцентристки избиратели се разочароват от предварително избраната от тях партия или от нейните мажоритарни кандидати, съществува голяма вероятност те да бъдат привлечени именно от "Синята коалиция". Рискът пред нея е в липсата на достатъчно разпознаваеми кандидати извън двамата лидери.
НДСВ (4.9%), ЛИДЕР (4.4%) и РЗС (4%) могат да бъдат обединени в една обща група от гледна точка на заявената към момента електорална подкрепа.
Всяка една от тези партии е твърде близо до бариерата и, ако постигнат мобилизация, сходна с тази на европейските избори, в следващия парламент може да има осем политически сили.
Независимо от очертаващото се твърде пъстро Народно събрание в общественото мнение
доминират категорични нагласи за сформиране на дясноцентристко правителство
след изборите, отбелязват от "Алфа рисърч".
42% от анкетираните застъпват тази позиция срещу 19% - обявяващи се за ляв кабинет, и по 14% - за самостоятелно правителство на ГЕРБ и за т.нар. широка коалиция "БСП - ГЕРБ".
За разлика от първите варианти, които имат своите партийни привърженици, последният не се ползва с преобладаващата подкрепа на нито един от партийните електорати.
Именно отношението към възможните варианти за съставяне на правителство предизвиква и една от най-сериозните поляризации в обществото. 46% се обявяват за сформиране на правителство "на всяка цена" (тезата се споделя от симпатизантите на БСП, ДПС и ЛИДЕР), а 48% - предпочитат варианта нови избори пред неприемливо и непопулярно правителство.
Логиката, по която избирателите ще гласуват - дали в посока към по-големите шансове за съставяне на правителство или към по-голяма фрагментация, ще определи това дали предстоящите избори ще бъдат последните за тази година, отбелязват от "Алфа рисърч".
