Първанов за по-ефективно глобално финансово и икономическо управление

На Осмата среща на върха на Европейски съюз-Азия държавният глава засегна три по-важни въпроса -

коренна промяна в самия подход към темата;

необходимостта от съчетаване на новата финансова архитектура, новите финансови регулации;

ред с осъществяването на ефективни икономически и социални политики и недопускането на прибягване до предишни, остарели подходи.

Финансовата и икономическа криза показа драматичното изоставане на политическата воля и на политическото управление от процесите на глобализация.

А става дума за нова регионална и глобална финансова архитектура и механизъм за координация на усилията.

Тя до голяма степен ще промени исторически сложили се отношения, заяви българският президент пред слушателите си, сред които бяха повече от 30 държавни глави и ръководители на европейски институции.

Тези координирани усилия, нови механизми и др. обаче са само инструментариум.

Фундаменталният проблем за мен е, че не можем и не бива да допуснем въвеждането на новата финансова архитектура, на този инструментариум, да се превърне в самоцел.

Всичко трябва да доведе до постигането на качествено нов, траен и устойчив модел на растеж и развитие, а инструментариумът трябва да е част от една нова споделена стратегия за регионално и глобално развитие, подчерта той.

Според българския президент

не трябва да се допускат нова централизация и бюрократизация,

а да се действа за налагане на нов тип отношения на координация, обратна връзка и взаимен контрол.

Кризата засегна по различен начин Азия и Европа. Същевременно тя се отрази различно и на отделните европейски и азиатски държави, изтъкна българският президент пред европейските и азиатски лидери.

Първанов отбеляза в заключение, че когато се намери мярата за успешно съчетаване между политическа воля, ясно формулирани цели и приоритети, "ще можем по-ефективно да противодействаме на кризи от подобен характер, да отговорим на предизвикателствата на глобализацията".