"Изслушването на Румяна Желева мина зле, а скандалът не издига националното ни самочувствие. Цялата тази кампания натовари негативно не само името на кандидата, но и на правителството, и на страната като цяло", казва в интервю за в. "24 часа" президентът Георги Първанов.
Крайно време е да разберем, че когато вървят негативни публикации в чуждия печат и опозицията се радва на злепоставянето на правителството, че това може да се върне, подчертава държавният глава.
Основната причина за проблема
той сочи в самата номинация.
"Виждаме разликата сега с един силен, убедителен кандидат, какъвто смятам, че ще е Кристалина Георгиева. Отношението към нея е коренно различно и съм сигурен, че няма да има негативен отзвук", казва той.
"Георгиева без съмнение е на нивото на най-добрите. Мисля, че ще ни представи достойно и което е много важно - ще пасне добре на този малко особен ресор, защото като човек от Световната банка познава проблемите по света и би могла да намира верните решения. Радвам се на тази номинация", посочва Първанов.
"Не се меся в работата на правителството по този въпрос и не е редно да го правя. Декларирах обаче готовност да подкрепя усилията на кабинета.
Но, както се казва, каквото човек сам си направи, никой не може да му го направи.
Ситуацията беше неспасяема
В този случай решението не можеше да бъде намерено чрез лобиране в Брюксел, защото Еврокомисията и Европарламентът в голямата си част симпатизират на България, но и ние трябваше да ги улесним във вземането на тяхното решение", казва още държавният глава.
За отношението си към правителството и към премиера Първанов повтаря, че в никакъв случай не е искал да сваля правителството.
Дал съм си дума още при първия мандат да работя за политическата стабилност, което предполага добро взаимодействие с правителството и парламента, заявява държавният глава.
"Ние сме избрани не за да имаме красиви чувства, а работни отношения, от които държавата да печели.
Важното е този дебат да не се персонифицира
и да не се натоварва с лични оценки, защото това тежи", казва той.
В коментара си за дейността на МВР президентът подчертава, че за него най-важното е да има конкретни резултати в изпълнение на ангажимента на правителството и прокуратурата за онези 300 бандити, които са "по-наглите и най-наглите".
"Тук поставям въпроса кой е мозъкът или идеологът на наглите. Трябва да се стигне до края.
Имената, споменати сред Наглите, са относително неизвестни. А познатите ни имена са на свобода, не за първи път", отбелязва Първанов пред вестника.
"Това предполага, че трябва да бъдат хванати на място със съответните доказателства, за да може съдебната власт да си свърши работата.
Не е въпросът да бъдат поканени на кафе,
каквито случаи имаше. Никой не може да ме убеди, че няма начин тези хора да бъдат хванати в нарушение на закона.
Пожелавам искрено успех на МВР и службите, защото това е ключова задача", казва президентът.
Попитан относно тежката ситуация в БСП, Първанов казва, че не коментира вътрешните проблеми на партиите, а на въпроса дали с подкрепата с за Станишев
не оставя "резервна писта" за себе си след края на мандата,
отговаря:
"От резервна писта аз нямам нужда. Мисля, че съм постигнал не малко в политиката, за да търся страничен изход.
Засега няма да разсъждавам по тази тема, защото това би отнело обществена и медийна енергия от обсъждането на действията ми като президент."
"БСП не е проект на Станишев. В БСП действа екипният принцип, тя е масова партия.
Левицата е част от процеса на преформатиране на политическото пространство. Природата празно пространство не търпи. Едва ли новите формации ще се вместят в класическия смисъл на понятията "леви-десни".
Управленската политика вече е много сходна, останаха идеологическите спорове от началото на прехода. Но кой как ще прави нови проекти, в момента е трудно да се каже", обяснява Първанов.
Президентът споделя мнението, че в БСП има нужда от промяна - както в своята организацията, така и в тактиката си, но запитан за мнението си относно промяна на лидера, казва:
"Не е моя работа да кадрувам, още по-малко в БСП."
"Кризата дойде у нас по-късно и има по-различни проекции от това, което наблюдаваме на Запад. При нас финансовата система като цяло е по-стабилна, но много ощетен е реалният сектор.
Целта на дискусията "България - накъде след кризата", е да се намерят жизнеспособните, стратегически отрасли, в които държавата да инвестира", коментира Първанов някои икономически теми.
"Другият акцент в тази дискусия са социалните аспекти. Идеята за ограничаване на безработицата е основна в ЕС, а при нас остава на заден план.
Вместо това се фокусираме върху голямата цел за нулев бюджетен дефицит.
Оставам на мнението, че тази цел връзва ръцете на правителството за активна политика към реалния сектор. Вече виждаме, че тя започва да се ревизира под натиска на различни социални сектори - лекари, железопътни работници, на социално слабите", смята президентът.
Според него,
ако може да има локомотив на българската икономика, това е енергетиката
"Успоредно трябва да търсим инвестиции в новите технологии, в науката и знанието. Казвам го предпазливо, защото виждам, че някои ревнуват от моята активност по отношение на науката и образованието, но това е бъдещето.
Това е ключов момент в Лисабонския договор и в стратегията на ЕС до 2020 г. и ние не можем да си затваряме очите", отбелязва държавният глава.
"Кризата не е аргумент срещу големите енергийни проекти, а по-скоро в тяхна полза. Те означават не само гаранция за енергийната ни сигурност, но и са инвестиция в икономиката.
Много по-добра, отколкото инвестициите в пътната инфраструктура.
Това означава много заетост и сигурност в най-широкия смисъл. Когато имаш атомни централи и през теб минава мрежа от газопроводи и петролопроводи, всички имат интерес да пазят сигурността на тази държава", подчертава Първанов.
По повод на съмненията около проекта за АЕЦ "Белене", Първанов счита, че
няма реални аргументи срещу този проект - освен финансовите
Добре е, че правителството успя да се справи с тази материя и съвместно екипите на президентството и правителството изработихме българската позиция за преговорите с Москва, която вероятно ще включва и доста по-изгодни финансови условия за България при реализацията на АЕЦ "Белене", отбеляза държавният глава.
