Вълната от коментари на политици за изхода от изборите затихва, затова пък идва времето на политолозите. В "24 часа" Румяна Коларова пише:
Важно
е след изборите да се коментира в различен план не толкова налагащата
се вече констатация, че се формират два блока в политическото ни
пространство, колкото перспективите пред всяка една от основните
парламентарно представени партии в сегашното НС. Защото всъщност те ще
бъдат статуквото, отправната точка за следващите парламентарни избори.
Може
би
най-горещата тема е тази за състоянието на ДПС.
Намирам я и за
ключова, защото промяната в статута, в ролята и значението на ДПС е индикатор за промяната на българската политическа система.
Много
дълго време динамиката в българската политическа система се
интерпретираше като промяна в партньорските проекти на ДПС. Това в
никакъв случай не беше продукт на стратегията на движението и на
неговите лидери.
Но тази изключително полулярна интерпретация в
българските анализи придаваше на ДПС някаква мистична сила да определя
модела на междупартийна конкуренция в България. Но зад тази мистификация
преди години още започна да прозира политическо инженерство, чиято
основна задача бе да се произведе една влиятелна центристка формация,
която да представлява универсалния посредник за българския бизнес.
Първия
продукт на тези опити можем да проследим до правителството на Любен
Беров. Но това беше парламентарен, а не електорален проект.
До 2001 г.
избирателите бяха ясно групирани на лоялни към БСП и на такива, които
искаха комунистите от ерата на Живков да бъдат извадени от властта. Тази
структура на вота се разпадна, когато ОДС дойде на власт и Костов
сформира правителство.
Новото групиране на избиратели, което на
практика се извърши в периода 1999-2001 г., се характеризираше с една
особеност - две трети от тях се самоопределяха като десни. Тази ситуация
обричаше БСП на поне три последователни мандата извън властта.
Тогава
проектът НДСВ
беше не само на недоволните от костовисткия модел на смяна
на политическия елит, но и на периферията, която и при БСП, и при СДС
оставаше извън разрастващите се партийни клиентелистки властови мрежи.
НДСВ
освен проект, който търси мобилизация чрез колаж от идентичности
(монархия и либерализъм, национализъм и европеизация), също така бе
третият поред след два неуспешни проекта на ДПС чрез партньорство да
създаде българска центристка формация.
Странно защо в анализите на
българския преход се подценяват ролята и значението на ДПС както за
реанимирането на СДС-либерали и СДС-център след изборния им провал през
1991 г., така и опитът за структуриране на центристка формация след
краха на БСП през 1997 г.
Тези проекти, рожба на политическото
инженерство, винаги са имали двойна задача. Първата - да се създаде
български проект, който да направи възможно участието във властта както
чрез коалиция вляво, така и чрез коалиция вдясно.
... Стопяването на подкрепата за НДСВ не бе
оценено нито като катастрофа, нито пък предизвика песимизъм сред
архитектите на центристкия блок. Истинска тревога за тях обаче
предизвикаха резултатите от току-що отминалите президентски и местни
избори.
Макар Меглена Кунева да спечели значима подкрепа, профилът
на голяма част от хората, които гласуваха за нея - към 80%, беше десен.
Нещо повече - те имат и ясни партийни предпочитания. Всъщност това бяха
десни избиратели, които не харесаха кандидат-президентите на своите
партии.
На балотажа политически активните избиратели с негативния
си вот ясно структурираха и отграничиха левия блок, в който бе поставен
кандидат-президентът Ивайло Калфин, започнал професионалния си стаж в
международния отдел на ЦК на ДКМС, и подкрепящата го партия - ДПС, чийто
несменяем лидер е с досие на агент на Държавна сигурност.
Този ляв блок
може да мобилизира подкрепа, но има ограничен мащаб.
Най-голямата
промяна в партийната система на България през 2011 г. е твърдото и
еднозначно идентифициране на ДПС с лявото.
Но не от левите или десните избиратели, а от онези, които биха определили себе си като центристи.
Разрастването
на ДПС до 500 000 избиратели в България на парламентарните избори през
2009 г. не беше само контролиран и купен вот. Това беше резултатът от
създаването на клиентелна мрежа от бизнесмени с български етнос, които
ползват центристкия етикет на ДПС като партия - универсален посредник.
Затова
поражението на ДПС на тези избори
е поражение на проекта за възраждане на центристката партийност.
Другото,
което наблюдавахме на тези избори, бе ограниченият ресурс на ГЕРБ да
мобилизира вот на втория тур. Дължи се на структурирането на десен блок,
в който ГЕРБ доминира, като изключва всякакви коалиционни проекти.
Доколкото през последните 4 г. това се оказа изключително успешна
стратегия за ГЕРБ, те имат основания да я следват. Но е твърде вероятно
именно тя не само да зададе електоралния им таван, но и да ерозира
съществуващата в момента подкрепа.
Макар след часа на политиците да
идва часът на политолозите, всеки наш анализ си остава възможна
интерпретация, ако не стъпва върху реални социологически данни. Преди
избори всички утвърдени социологически агенции се надпреварват да
публикуват и съпоставят резултати.
За съжаление, след като
изборите приключат, българските социолози се задоволяват само с
коментари за точността на своите прогнози. В нормалните демокрации
постелекторалните социологически изследвания са най-важният инструмент,
чрез който и политици, и политолози могат да анализират и коментират
следизборната ситуация.
---------------------------------
Пълният текст на анализа на Румяна Коларова четете в 24chasa.bg.
Източник:
БГНЕС
