По думите й има подобни случаи:
"Например упражняването на професия, става въпрос за чл. 329 мисля, че беше от Наказателния кодекс. Има подобен текст за просията. В XXI в. може ли вече да мислиш за наказание за подобно нещо", добави Попова.
Според нея държавата има много лостове и възможности да отрегулира подобни прояви и явления без това да бъде регламентирано като престъпление в Наказателния кодекс.
"Има социални ангажименти, има здравни ангажименти и много други неща, които трябва да вървят в съвкупност със силовата политика, за да се отрегулират такива явления без да бъде регламентирано това нещо като престъпление - това е абсурд в днешните времена", каза Попова.
"Когато аз видя, че по отношение на един осъден е постановено наказание, присъда по един такъв текст от наказателния закон, на мен като юрист и на членовете на Комисията по помилванията, които повечето са юристи, това нещо прави впечатление и ние сме дълбоко убедени, че има място да се иска становището на Конституционния съда дали това не е противоконституционно", допълни вицепрезидентът.
В такива случаи мисля, дали не си заслужава тук да се намесиш и да издадеш указ за помилване, но това е дискусионен въпрос, каза още Маргарита Попова.
Място за милост и в този сложен свят има,
но
всичко това трябва да бъде съчетано с особената ни грижа на държавници и
политици за спокойствието в обществото, заяви още Попова, която участва на кръгла маса по въпросите на помилването. Това е въпрос свързан с работата, взаимодействието и добрата организация
във всички власти, допълни Попова.
"Комисията по помилване работи с
приемственост, сформира се един добър екип, който поглежда всичко, което
нашите колеги са направили през последните 15 години. Трябва да се
знае, че критериите за оценка за помилването не могат да бъдат различни
между институциите и държавния глава, трябва последователност и
устойчивост в държавните политики", допълни вицепрезидентът.
Много трудно изглежда се преодолява възгледът, че помилването е лично
право на държавния глава да се намеси едностранно в една човешка съдба,
заяви Ива Пушкарова, председател на Комисията по помилванията.
Дискусионни въпроси има много: ограничено ли е помилването като
конституционно право, приложимо ли е за всички видове наказания, може ли
да се помилва при двойно осъждане, как стои въпросът с помилване на
български граждани в чужбина.
Все още се обсъжда и въпросът с груповите и
масовите помилвания и доколко те влизат в сферата на амнистията,
допълни Пушкарова.
По въпроса за пробацията също има редица спорове - според едни автори тя
може да бъде помилвана, а според други режимът, при който тя се
изпълнява е предпоставка да не възникнат обстоятелствата, нужни за
помилване.
Много важно е схващането, че наказанието не постига само цели по
отношения на осъдения, но и към обществото, много важно е помилването в
такива случаи да няма компрометиращ ефект, продължи Пушкарова. При
автоматичното помилване на осъдени за дадено престъпление се унищожава
не само самата присъда, но и директно навлизане в компетентността на
наказателната власт и автоматична намеса на президента в закона, разясни
тя.
В много тясна връзка се намират и условното предсрочно освобождаване и
помилването и тя е причина много от осъдените с добро поведение да се
обръщат към президента с молба за частично помилване, продължи
Пушкарова.
Така се стига и до юридическо недоразумение при тълкуване на
приложното поле на различните институции, така се стига до намаляване на
нормите за предсрочно освобождаване. Помилването може да се откаже, понеже е приложимо условно предсрочно освобождаване - по този начин
президентът не навлиза в правомощията на съдебната власт, а не излъчва
послание към нея, че субектът следва да остане в затвора, разясни
Пушкарова.
