Дм ма български граждани са частично помилвани от вицепрезидента Маргарита Попова с укази от 18 и 21 януари т.г.
През април миналата година е помилван 38-годишен български гражданин в тежко здравословно състояние, осъден на 2 години лишаване от свобода за извършена кражба на вещи, които е върнал на собственика.
Това сочат данни на Комисията по помилването при президента, представени днес при отчитане на дейността на комисията през изминалата година.
Единият от частично помилваните е 43-годишен мъж, осъден на 12 години затвор за убийството на майката на третото си дете, който е изтърпял почти 7 години от наказанието.
Установено е, че престъплението е инцидентно, извършено на афектна основа. Изводите сочат, че корекционният процес е протекъл бързо, риск от рецидив не съществува и че осъденият е трайно поправена личност, която не представлява опасност за обществото.
В затвора той придобива и допълнителна професионална квалификация и стаж по нея, което улеснява ресоциализацията му. Запазени са отношенията му с детето му и с родителите на жертвата. Данните описват осъдения като загрижен и отговорен родител, който е необходим на детето си, както и като човек, който има ресурса да оцени проявата на милост. Той е помилван с една година от остатъка на наказанието, което е около 3 години.
Другият е 58-годишен, осъден на смърт за извършени тежки престъпления - съвкупност от убийство, средна телесна повреда и изнасилване през 1990 г. През 1999 г. наказанието е заменено с доживотен затвор без право на замяна. Той е престоял в затвора 22 години, от които 18 в изолация при специален режим. В момента мъжът моли за помилване на доживотен затвор, като се мотивира с разкаяние и добро поведение.
След шестмесечно проучване на случая комисията е установила,че са настъпили устойчиви положителни промени в личността на осъдения. Това е установено от анализа на документите по случая, становищата на експертните екипи, работили с осъдения през годините, от проведената специална психологична експертиза и оценка на рецидивния риск.
Изводите сочат, че осъденият рязко се различава от останалите осъдени на доживотен затвор с и без замяна, както и че криминалните нагласи са преформулирани в нагласа и поведение, насочени към подкрепа и съпричастност към останалите затворници и преосмисляне на извършеното. С указ на вицепрезидента Попова наказанието му е заменено с доживотен затвор.
1017 молби за помилване е разгледала Комисията по помилването при президента за изминалата година.
От тях 838 са постъпили след встъпване в длъжност на новия държавен глава, а 179 са заварени. На 844 молби е отказано помилване.
През втората половина на 2012 г. средно по 40 молби на месец са постъпвали в комисията, което приблизително съвпада със средномесечния брой молби при предходните президентски мандати.
По всички молби комисията се е произнесла в 14-дневен срок. При 7 молби срокът за разглеждане е удължен от председателя на комисията поради необходимост от допълнително проучване на случая или проверка на обстоятелство - разглеждането на две от молбите е завършило с предложение за помилване, по две комисиятае отказала помилване, а по три работата продължава.
По други три молби срокът за докладването им е удължен с по една седмица поради необходимост от проучване на случая на място като всичките са докладвани с предложение за отказ от помилване.
Вицепрезидентът Маргарита Попова посочи, че след като сега се гради и развива политика на правото на помилване, решенията,които се взимат по всеки отделен казус, не трябва да бъдат взети емоционално. Тя изтъкна необходимостта от единна политика по прилагането на института на помилването.
Помилването трябва да стане една смислена, разбираема, правилно прилагана конституционна и наказателноправна политика, каза Попова.
Тя допълни, че помилването представлява система от усилия, които вървят от няколко страни, най-важни от които са усилията на държавата в лицето на затворническата администрация и личните усилия на осъдения да проумее какво се е случило, да го анализира и да покаже устойчив, последователен, позитивен корекционен процес.
Източник:
Петко Налбантов, БГНЕС
