Шефът на парламентарната комисия по правни въпроси Христо Бисеров от ДПС препоръчва на Плевнелиев, когато предприема този ход, да го направи с точни юридически мотиви. "Защото на Вашите 6 страници мотиви към ветото Правната комисия отговори със скромните 5 страници само юридически мотиви", посочва той в позиция, изпратена до президенството. Едно е да си президент на фирма, друго - президент на държава, заключава председателят на Правната комисия на народното събрание.
"Това, което се случва, е част от една по-голяма конфронтация между институциите в страната и специално между Президентството и Народното събрание. Тази конфронтация ми се струва, че излиза извън рамките на нормалното", отбеляза той.
"Президентът има право по Конституция да налага вето. Той може да го използва по целесъобразността на дадена политика, така че няма спор дали Конституцията дава или не дава право на президента да налага вето", отбеляза той.
Спорът е в следната посока: от една страна е правилно, че в България фискалната политика се определя от правителството. Президентът не е основна фигура в определянето на фискалната политика, така че това трябва да е приоритет на МС и от там идва някакво "основание" на парламента да се опита да ограничи президента в налагането на вето върху основния закон - Закона за бюджета, обясни Смилов.
Обаче, ако четем внимателно наложеното вето от страна на президента, то по никакъв начин не оспорва правото на МС и на НС да определят фискалната политика. Възражението на президента е принципно и важно. То е как трябва да бъде правен бюджетът и какво трябва да бъде нивото на прозрачност в него. Това означава -
не по съдържанието на политиките вътре в бюджетния закон, а по начина, по който законът е направен
и обосновката, която е дадена за различните политики, обясни Смилов.
Според политолога, ако бъдат отчетени аргументите на президента за наложеното вето, при прегласуването на поправките в бюджета ще има повече подкрепа за предприетите мерки:
Трябва да имаме предвид, че все пак сме в една особена ситуация, в която имаме мнозинство в НС, което е твърде крехко и което е с подронена легитимност. В този смисъл може да се каже, че
президентското вето беше някакъв вид протегната ръка,
смята Смилов. Спопред него президентът казва: Да, приемам общата рамка на поправките, които правите, но имам някои възражения по процедурите, по обосновката. В този смисъл при едно прегласуване, ако тези аргументи са отчетени, това ще разшири и подкрепата за приемането на поправките било то в Закона за СРС или Закона за бюджета, каза Смилов.
Политологът очаква, че ескалацията на напрежението може би ще продължи. "Така стоят нещата, че като че ли и двата лагера втвърдяват позициите си. Това, което ми се иска, е - нека да има противопоставяне, но нека остане на базата на политики и аргументи, да следваме процедурите, които са предвидени в Конституцията и мисля, че в този смисъл напрежението ще бъде продуктивно", заключи политологът.
