Парламентът прие окончателно новия Закон за обществените поръчки

Н овият Закон за обществените поръчки (ЗОП) беше окончателно приет на второ четене от Народното събрание. В последния работен ден преди почивката около Гергьовден и след удължаване на работното си време специално заради ЗОП, депутатите най-после приеха целия текст на закона.

Поправките в ЗОП бяха внесени от Министерски съвет още в края на август миналата година и бяха приети на първо четене през октомври, но до този момент законопроектът така и не беше приключен от народните представители.

ЗОП касае разходването на огромен публичен ресурс и промените бяха в отговор на много критики, включително от Европейската комисия и в много голяма степен от българското общество.

Всички процедури вече ще бъдат публикувани на интернет страницата на възложителите,

като освен това няма да се закупуват тръжни документации, а всеки ще може да ги свали от сайта на възложителя. Така той вече няма да знае колко фирми ще участват в процедурата. "До този момент още със закупуването на документация се знаеше, че участват три фирми и беше възможно договаряне между тях, но тази възможност се предотвратява със забраната да се продава тръжна документация", обясни Хамид Хамид от правната комисия.

Новият закон разпорежда и всички протоколи от заседанията на комисията по оценка на офертите също да публикувани в интернет. Ще се публикуват и договорите, тъй като до този момент обществото не знае какви договори и на каква стойност се изпълняват, коментира Хамид. "Тази информация вече ще е публична в сайта на съответния възложител и всеки ще знае коя фирма за какви средства изпълнява дадена обществена поръчка, което е много силен елемент на публичност по отношение разходването на средствата", добави той.

Въвеждат се специални текстове за участие на хора с увреждания в обществени поръчки,

като за определени дейности и поръчки тези хора ще имат предимство, обясни депутатът. В други текстове от закона се нормализират отношенията между изпълнител и подизпълнител. До този момент съществен проблем е било несигурността на един подизпълнител при изпълнение на поръчката, като отношенията между двете страни вече се регламентират по строго определени условия. "Въвеждат се ясни условия как изпълнителят може да изключи подизпълнителя, тъй като досега практиката беше към края на поръчката изпълнителят да прекратя договорите почти без основание и без да плаща парите на подизпълнителите. Този проблем се регламентира и се въвежда гаранция хората да си получат парите", категоричен е Хамид.

Цяла глава на закона касае електронната търговия или търговията с услуги с електронен каталог. Идеята е електронните каталози да спестят сериозни средства на държавата.

Не са били приети еднозначно промените, относно т.нар. "инхаус възлагане", за което е имало доста възражения, призна зам.-председателят на правната комисия. Подобен тип възлагане, което се отнася до държавните и общински фирми, е съществувало и в стария закон. В случая става дума за възможността един възложител да възлага на собствено предприятие процедура по обществена поръчка. До този момент предприятията собственост на възложителя са участвали наравно с всички останали. Хамид даде пример с общинската охранителна фирма "Егида", която по търгове за охрана на училища е трябвало да се явява наравно с всички останали охранителни фирми и почти никога не печели. Промяната се касае и за предприятия като "ТЕРЕМ", които изпълняват дейности от Министерство на отбраната. Военното министерство вече ще има право да възлага директно на държавната фирма "ТЕРЕМ" без провеждане на конкурс ремонт на боен кораб, като същото важи и за общини и техните общински дружества.

"Имаше опасение, че всички възложители ще хукнат да създават свои предприятия, но издържането на едно предприятие за една, две или три поръчки не е ефективно за малките общини. Това могат да си го позволят големите общини и големите възложители", обясни Хамид и бе категоричен, бе "инхаус" възлагането е европейска практика и в се практикува много успешно в цяла Европа.

Въвеждат се минимален (30%) и максимален (80%) процентен праг при използване на подизпълнители.

Това се прави с цел по-малките фирми да имат достъп до общественият ресурс, защото в последните години по статистика 80% от търговете за строителство, например, се печелят от 7-8 фирми в България. Въвежда се забрана след спечелването на дадена поръчка един изпълнител да наема подизпълнители - те трябва да бъдат обявени още преди спечелването на поръчката, тъй като практиката досега е била провеждане на минитъргове от големите фирми и превъзлагане на занижени цени, което прави много трудно оцеляването на подизпълнителите.

Законът премахва и пречка, засягаща изграждането на магистрали и археологическите разкопки. До този момент теренните археологически проучвания са бавели строителството с месеци и години. Законът досега е задължавал да се прави обществена поръчка за подобни проучвания, въпреки че те се правят от едва няколко екипа в Министерство на културата, обясни Хамид. Промените изключват тези археологически проучвания от ЗОП. Такива текстове са били заложени в предишния закон от ГЕРБ, но в новия закон лично Томислав Дончев е признал, че се оказват пречка и е предложил промени, обясни депутатът от ДПС.