Няма да има конкурс за кариерно израстване в МВР

Н яма да има конкурс за кариерно израстване в МВР.

Това реши парламентът с приемането на второ четене на текстове от новия закон за МВР. По предложение на Коалиция за България депутатите удължиха за трети път днес заседанието си - този път до 22 ч. и продължават с гласуване на текстове от закона.

В сегадействащия закон е записано, че и заемането на по-висока длъжност се предхожда от конкурс.

Назначаването на държавна служба в МВР ще се предхожда от конкурс, който се провежда при условия и по ред, определени с наредба на министъра на вътрешните работи, приеха днес депутатите. Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР няма да се провежда за дипломираните курсанти от Академията на МВР, както и за дипломираните курсанти от висши военни училища, обучавани за нуждите на вътрешното министерство, ако отговарят на изискванията.

Конкурс за назначаване на държавна служба в МВР няма да се провежда за лица, които са държавни служители в службите за сигурност или за обществен ред, в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието, ако отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР.

Срещу този текст възразиха от ГЕРБ и поискаха да отпадне, но предложението не беше прието.

Веселин Вучков от ГЕРБ коментира, че служителите на ДАНС не трябва да преминават без каквато и да е цедка в МВР. Красимир Янков  от Коалиция за България обясни, че философията на новия закон е да няма конкурси при кариерно развитие. Занапред служителите от системата на МВР ще бъдат оценявани на база тяхната ежедневна работа, а няма да зависят от един конкурс, посочи той.

"Ако имаше конкурсно начало един пожарникар, физкултурник, щеше ли да стане главен секретар на МВР", попита колегата му Христо Монов.

Главният секретар на МВР ще се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи за срок пет години,

реши парламентът. При осъществяване на своите правомощия главният секретар може да се подпомага от заместник, който се назначава от министъра. Главният секретар и заместникът му трябва да отговарят на изискванията за постъпване на държавна служба в МВР и да притежават не по-малко от 7-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от които поне една трета на ръководна длъжност.

Главният секретар ръководи пряко планирането, организирането и контрола на основните дейности на МВР; организира взаимодействието между отделните структури при извършване на основните дейности; организира взаимодействието на МВР с други държавни органи и организации при изпълнението на основните дейности.

Главният секретар е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и се отчита за дейността си пред него.

Според опозицията промените в изискванията за назначаване на главен секретар са отстъпление от постигнатото досега. Веселин Вучков (ГЕРБ) посочи, че измененията са непрофесионални и вредни. Залагате изключително нисък праг на професионални изисквания, не може човек със седем години професионален стаж да управлява такава система, каза той и добави, че предлагат минималния стаж да е поне 12 години.

ГЕРБ настояват и да остане сега действащото правило главният секретар да се предлага от правителството и да се назначава с указ на президента. Това позволява балансиране на институциите, обясни Вучков. Депутатът предложи да се предвиди възможност главният секретар да бъде освобождаван предсрочно от длъжност при системно неизпълнение на служебните си задължения.

Предложенията на ГЕРБ бяха отхвърлени. Красимир Янков (Коалиция за България) отбеляза, че назначаването на главен секретар с указ на президента е формален акт, който има политически бекграунд. Янков посочи, че седем години е само минималният стаж, а главният секретар може да бъде служител и с 12 и 15 години стаж.

За охрана на стратегически обекти от полицейски органи може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица, реши още парламентът.

Договорите за охрана на стратегически обекти ще се сключват от структурите на МВР след разрешение на министъра на вътрешните работи. В досегашният закон беше предвидена възможност за сключване на договори за охрана от полицейските органи, включително със сигнално-охранителна техника, на обекти, но без да се уточнява точно на какви.

В новия закон депутатите записаха, че МВР може да сключва договори със заинтересованите лица за охрана, включително и със сигнално-охранителна техника, от полицейските органи на обекти, ползвани или собственост на държавна структура, която има функции във връзка с осъществяване на държавна власт; държавни недвижими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство; и обекти, ползвани или собственост на държавни музеи по смисъла на Закона за културното наследство.

Договорите за охрана на изброените обекти ще се сключват след разрешение на Министерския съвет. За охрана от полицейските органи на спортни състезания или други масови прояви, съпровождане на официални лица или товари, както и на други мероприятия или дейности с краткосрочен характер, може да се сключват договори между МВР и заинтересованите лица. Приходите и разходите от горепосочените дейности ще се отчитат по бюджета на МВР.