Малка промяна: ГЕРБ-БСП - 3:1

М�и �истър-председателят Бойко Борисов е подкрепян от 59% от българите, с 2% по-малко в сравнение с юли.

В същото време с още 4% спада одобрението за работата на президента Георги Първанов и в края на септември то е 42%.

Одобрението и неодобрението за работата на Георги Първанов в момента са с много близки стойности - 42:41 процента, установява представително проучване на Националния център за изследване на обещественото мнение (НЦИОМ) за обществено-политическите нагласи.

Бойко Борисов продължава да бъде най-одобряваният партиен лидер,

подкрепян от 92% от хората гласували за ГЕРБ на последните парламентарни избори.

Трайна и висока остава подкрепата за президента Първанов главно от страна на левите избиратели - 86% от привържениците на БСП и 65% от избирателите на ДПС. Но и една трета от привържениците на управляващите също гледат с добро око на действията на Георги Първанов.

Правителството губи около 4% от обществената подкрепа за работата си през последните два месеца. Най-много

негативи за кабинета носят здравеопазването, бюджетът и финансите и социалната политика.

По-високо от средното одобрение към кабинета НЦИОМ регистрира сред хората на възраст под 50 години, сред високообразованите, жителите на градовете извън столицата и сред живеещите без особени лишения.

Няма значима промяна в електоралните нагласи на българите през последните два месеца. ГЕРБ запазва позициите си на най-влиятелна партия с електорален дял от 35%, следвана от БСП - с 12%, ДПС - със 7%, Атака - с 4% и Синята коалиция -с 3.3%.

През втората половина на септември съотношението между електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП се променя от 3,5:1 (в края на май) до приблизително 3:1.

БСП излиза от кризата след най-тежките си изборни разочарования през 2009 г. и електоратът й се стабилизира на около 12%.

През втората половина на септември 22% от интервюираните одобряват работата на българския парламент. Това е с 2% по-малко от средата на юли 2010 г. Работата на Народното събрание се подкрепя най-вече от хора на възраст под 50 години, от жители на градовете-областни центрове, от респонденти със стандарт над средния и от симпатизантите на управляващата партия.

Одобрението за работата на председателя на парламента Цецка Цачева се запазва без съществена промяна.

От пролетта на 2010 г. досега

съдът е институцията, която се ползва с най-ниско обществено одобрение

за работата си (14% одобрение и 63% неодобрение). Ниско остава и одобрението за работата на прокуратурата (17% одобрение и 56% неодобрение).

Полицията продължава да бъде най-одобряваната държавна институция, като от началото на годината досега трайно поддържа високо одобрение и ниско неодобрение. 68% от симпатизантите на ГЕРБ, както и 56% от привържениците на БСП одобряват работата на полицията.

Жителите на областните и на малките градове най-добре приемат свършеното от вътрешното ведомство. Дори сред столичаните, които са най-критични към работата на МВР, положителните оценки вземат връх над отрицателните.

Острият тон от началото на политическия сезон не носи бонуси на лидерите на парламентарни групи, особено, след като някои от тях влязоха в директен сблъсък.

Спад от 5% бележи одобрението за Мартин Димитров. Не печелят от политическата си риторика и Волен Сидеров, и Иван Костов, които губят по 2% одобрение.

Също с 2% намалява одобрението за лидера на БСП Сергей Станишев.

Без значими промени остава одобрението за Ахмед Доган. Избирателите на ДПС се мобилизират зад лидера си и го подкрепят в контекста на последните разследвания, предприети срещу него.

Най-одобряваните министри, според общественото мнение, през втората половина на септември са:

Цветан Цветанов (64%), Николай Младенов (42%), Росен Плевнелиев (41%) и Мирослав Найденов (40%).

Цветанов продължава да е начело и на класацията на най-популярните български политици. В сравнение с юли нараства  одобрението за работата на министрите Томислав Дончев (с 8%), Росен Плевнелиев (с 6%), Свилен Нейков (с 3%) и Сергей Игнатов (с 2%).

Министрите, които получават най-слаба обществена подкрепа за работата си през последните месеци са

Анна-Мария Борисова (16% одобрение), Тотю Младенов (16% одобрение) и Нона Караджова (17% одобрение).

Макар и със значително по-високи дялове на одобрение, министрите, които губят най-много подкрепа за изминалите два месеца са Симеон Дянков (спад на одобрението с 10%) и Вежди Рашидов (спад на одобрението с 12%).

Сред министрите, чието одобрение спада през последните два месеца, са още Аню Ангелов и Божидар Димитров, които губят съответно 6% и 5% от рейтинга си.

Българският еврокомисар Кристалина Георгиева има високо и сравнимо с това на премиера одобрение (59%).

Въпреки известното разочарование от управлението на ГЕРБ, което заявяват около една пета от симпатизантите на партията, е несериозно да се говори за изчерпване на общественото доверие, подчертава анлизаторите от НЦИОМ.

Неблагополучията в управлението на ГЕРБ не наливат вода в мелницата на нито една друга партия.

Половината от българите продължават да гледат с надежда на управлението на ГЕРБ, а 35% изпитват по-скоро притеснения. Делът на хората, които изпитват притеснения от управлението на ГЕРБ, нараства със 17% за последната година.

Надежди към управлението на ГЕРБ по-често от останалите имат хората на възраст до 50 години, жителите на големите градове, образованите и заможните българи, както и избирателите, които не принадлежат към левия политическия спектър. ГЕРБ успява да разшири влиянието си в селата.

От НЦИОМ напомнят, че в извънизборна ситуация електоралните дялове са само ориентир за политическото здраве на дадена партия, при това не най-важният. Наличието на електорална подкрепа е едно, а способността тя да бъде мобилизирана за целите на конкретна избирателна кампания е нещо различно.