Знамето е открито в пластичен пакет, оставен пред входа на „Фокус" от дежурните на Агенцията. На знамето има инвентарен номер на фондовете на Националния Военноисторически музей (НВИМ) в столицата. За случая незабавно е уведомена полицията.
"Намереното" знаме не е трофей на Българската армия, а на Съветската. Хитлеристкото знаме е принадлежало на 7-и пехотен полк, от времето на Втората световна война, предоставено е на НВИМ от Централния музей на въоръжените сили в Москва през 1962 г.
Директорът на НИМ проф. Божидар Димитров каза, че неслучайно крадците са оставили знамето пред офиса на Агенция „Фокус". Агенцията вдигна най-голям шум, осветлявайки как е станала кражбата и колко ценно е знамето за нашата история.
"Мисля, че крадците, които са изпитали угризения на съвестта, са решили да върнат знамето. Още повече, че то е трудно реализируемо на световния пазар, защото хитлеристките бойни знамена са няколкостотин. Една голяма част от тях са в руски музеи, други - в западни, при частните колекционери има съвсем малко. И
появата му в някоя частна колекция незабавно ще предизвика искания за връщане на знамето от страна на нашите служби.
Крадците, дали поради угризение на съвестта, дали поради страх, че ще бъдат заловени, са решили да върнат знамето и така да не лишат нашата съкровищница от един ценен боен трофей", коментира проф. Димитров.
Той обясни, че Полковото хитлеристко трофейно знаме е ценно с това, че е боен трофей на българската армия срещу една от най-силните армии в света по време на Втората световна война.
„След съветската армия, тя е била най-силната армия. Германската армия е по-силна дори от американската, английската. Нашата страна има 66 пленени бойни знамена от Балканската война насам, докато ние се гордеем, че нито едно българско бойно знаме не се намира нито в чуждестранен музей, нито в частна колекция.
Нито едно от нашите бойни знамена не е пленено по време на петте войни, които е водила България. Турските, румънските, сръбските, гръцките знамена са много важни в нашата колекция трофейни бойни знамена, но знамената на най-силните армии - трите руски знамена, които имаме, пленени през Първата световна война в Добруджанската кампания от 1916-1917 г. и двете или трите немски бойни знамена, пленени по време на първата и втората фаза на Втората световна война са най-ценните ни бойни трофеи именно защото са постигнати срещу много силни армии", каза проф. Димитров.
Според него има нужда от засилване на мерките за охрана на музеите. „В България има 201 музея и за съжаление в много от тях, без в Националния исторически музей, могат да се „похвалят", че през последните 23 години са станали жертва на ограбване и нападения. Това важи и за Националния археологически музей, който се намира в центъра на София, срещу президентството", обясни проф. Димитров.
Той заяви, че в НИМ няма кражби. Авторът на сайта „Изгубената България" Пейо Колев предполага, че крадците дълго са мислели какво да правят със знамето и са се обезкуражили от информацията, че това е доста трудна за продан стока. Хубаво беше, че още в началото казахме в Агенция „Фокус", че такъв предмет много трудно може да се продаде, коментира Колев.
"В България няма традиции на търговия с германски ценности от Втората световна война, тъй като тук не е имало боеве, не имало кой знае колко много войска. Предполагам, че крадците са срещнали доста трудности да реализират откраднатото знаме. В чужбина също е трудно да се свържеш с точните хора", каза Колев. "Доста безотговорно е да оставиш откраднатото знаме в торба пред Агенция „Фокус", заяви той.
„Може би крадците са мислели, че нещата ще станат по-лесно, но в колекционерските среди е много важен произходът на предметите от гледна точка на доказване на автентичността. Тук автентичността е безспорна, но е доста рисково да притежаваш такъв предмет, който е единствен в цялата страна.
За да вземат добра цена, крадците не могат да го предложат на аукцион, тъй като няма да могат да извадят сертификат за това знаме. Никоя уважаваща себе си къща, която се занимава с аукциони, няма да приеме крадена стока, още повече открадната преди два месеца. Освен, ако нямаш някакви лични маниакални желания да притежаваш подобен предмет вкъщи, доста трудно би могъл да се възползва от стойността на подобен предмет в парично измерение. Ако някой колекционер го е поръчал, може самият той да се е уплашил в един момент, защото това би дискредитирало останалата му колекция. Безумно е да се краде от музеи", заяви Колев.
По думите му това знаме няма конкретна ценност за българската история, защото то е подарено на страната ни от Съветския съюз, за да обогати музея. „Ценно е, защото е част от историята и защото са останали малко на брой подобни предмети. Германските военни предмети са били унищожавани и заграбвани и в момента са много ценени. Проблемът не е конкретно в това знаме, а в организацията на експозицията в НВИМ. Това знаме беше част от експозиция на един от последните етажи на музея, а там има много по-ценни експонати. Който е имал достъп до знамето, би могъл да открадне старинни оръжия, които много по-лесно биха могли да се продадат. А знамето може би е най-неотнасящият се към българската история експонат", каза още Колев.
Националният военноисторически музей благодари на Служба „Военна полиция" и останалите институции, благодарение на чиито активни действия откраднатото хитлеристко знаме от експозицията на музея беше намерено.
Предаването на знамето на България е признание за участието на Българската армия в заключителния етап на Втората световна война.На 8 юни беше установено, че от Националния военноисторически музей е изчезнало знаме. Според Агенция "Фокус" най-вероятно става въпрос за полково хитлеристко трофейно знаме от Втората световна война. Образувано беше военно досъдебно производство, което се наблюдава от Военна прокуратура.
